мисли+думи

Понякога тишината е бяла
като мляко в прозрачна чаша
със запотени хладни стени

случайно отронена дума
троха на повърхността
завъртаща своите кръгове
бавно с достолепна грация

засмукваща в порите
на тестеното си тяло
тишината на бялото

докато натежала
като топка за боулинг
се плъзне по лъскавия под
надолу

право към целта на дъното

изкрещиш ли
ще се пресече
в киселостта на прясно сирене
заключило в недрата си фосилен скелет

ето така се правят планети.

©2008

Върнала се жабата в блатото
три лета на юг скачала
комар лепне на езика й

троха време.