мисли+думи

Моля
върнете ми рестото
няколкото стотинки
преминавали от ръка на ръка
през обърната на асфалта шапка на музиканта
през чинийката на жената
бършеща тоалетните със сивкав парцал
през продавачката на мартеници
касата на кварталния магазин
върху чиито потни клавиши
твоите алени нокти
пишат романа на
днешните покупки
2,22
4,89
7,65
връзка моркови
и магданоз

не
не искам да си тръгна оттук
с найлонова торбичка
в която
не си изпуснала
касовата бележка
с номера на твоя телефон

знаеш ли, аз съм…
аз правя…ъъ… стрийт-арт,
имам спрей и стена
върху която пръскам по тъмно
твоите ноктите
твоите златни коси
твоето уморено лице
твоите евтини обеци
твоето жилище с тапети
и мушама на масата
с ловен мотив
твоите елени
в горите иззад комините
драскам върху корите им
твоето
име
Малин.

©2008

Махни с ръка
отвъд прозореца
се стрелкат градските мухи
устремени към червеното на вратовръзката
блъскат се в стъклото (то трещи)
и зад ъгъла завиват 
да събират нови сили
за поредния си френетичен полет

в петък баровете оживени
от глъчка на жени
с претъпкани торби
мъже със запотени вратове
запретнали ръкави
над висококраки маси

затръшва се вратата
със златната камбанка
като отварачка

в кутията поразвеселена
с огънче си ти.

©2008

Всяка нищо незначеща дума
бих изрекла многократно
в тъмното под прозореца ти
докато й порасне смисъл
както неусетно израстват
кости, коси и нокти
бръчки по челото
и хълмисти вени по ръцете

само движението познава
тайната рецепта на езика.

©2008

Ако някой маха с ръка
от Марс
бледата светлина на фенера му
ще достигне небето над главата ти
след около някакви мижави 14 секунди
ако пробием дупка от Хамбург
през центъра на Земята
право до бреговете на Австралия
и от плитчините ни погледне
топчестото око на водно конче
ако го нарежем на филии

(земното кълбо е пълно със страни
коя страна избираш ти
правичката си кажи
и не ме лъжи)

и ги запокитим да се реят
из космоса на мисълта
притегателните сили на инстинкта ни за оцеляване
ще ги подредят отново
както подрежда дете
разпилените кубчета
в най-изящното кълбо
посплескано в полюсите
с надут корем в екватора
захвърлено в безкрайността
която само по себе напомня
за собствената ни безпомощност
да се справим с далеч по-земни величини
като например
да не забравяме ключа си в къщи
да се будим винаги навреме
да заспиваме спокойни
да купуваме редовно
паста за зъби
да се обадим
да отидем
да не
би

ако някой някъде купува рудник
(треска за злато
и Чарли
може би дори
дискретният чар на буржоазията
по Луис Бунюел
с разточителния сюрреализъм на действието
Порт Лигат и лодката на Салвадор Дали
мокрите му еспадрили в Кадакес
жената, която оправя леглата на туристите
подрани
от Враца е
и е Мария
тук е добре
казва и отминава
101 Рейкявик
или поне един от Догма филмите
Ларс фон Триър
Шарл Перо и
Даниел Дефо…)

та този един купува
и се спазарява за цената
с турчина
чийто потен врат
гранитен
меден
златен
обещава да извади руда
с двете си ръце на работливата бригада
един от тях днес чопли семки на сянка
чака сирената за работа да изпищи
а слънцето изгрява и залязва
над пиниевите гори
с кичозната натруфеност на летни спомени

та ако този мъж с отри коси
покриващи изящните бръчици над хладно сивите очи
учи за една седмица индиански език в Перу
жени се
развежда се
и си купува
нови обувки
вади пура
бяга за здраве
уж раздразнено измита от масата
неволно изръсената пепел
с острото на дланта си
отвътре навън
към износения ръб на плота
надолу към лепкавия паркет
отхлабения възел на вратовръзката му
символ на петъчна небрежност
ако с отмерени движения
отпива от бирата
и се смее с всичките си зъби толкова примамливо дълго
колкото трае преминаването в тъмното на трамвай
през рамката на прозореца

ето сега получих сигнал от Марс

ако това не е кино
то е разговор в кръчма.

©2008

Две съседни дървета
клони протегнали
в рехавата мрежа
на тяхното междупространствие
плахо докосване

тази връзка се къса
с полъх на вятър
сапунен балон
е мигът
в който те има.

©2008