мисли+думи

Измитам от перваза труповете
на недочакали пролетта насекоми.

©2008

зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета

жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех

зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа

жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах

зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен

©2008

Дърветата не се обсипват с листи
а пух избива по пъпчивата кора
в отчяното пърхане нагоре
не ще да полетят
ще се порутят
сгромолясат
и угаснат
при следващия ураган

(през комина
сняг навява
разлюляното небе
върху снощната жарава)

лукав е разклоненият им корен
а вън цвърчи живот като на кино.