мисли+думи

в 7 срички

банички
с дъх
на море

в 6 срички

фосилен
крясък
спирт

в 5 срички

лале
лети
ли

в 4 срички

бих
била
сом

в 3 срички

ти
си
ми

в 2 срички

пре-
стар

в 1 сричка

лей

безсрично

#

———————-

Моля, обърнете внимание на 5-сричното. То може да се чете и в колонки. И е кръстословица, един вид…

©2008, м+д

Тя не познава дългите пръсти на тъгата
и лепи светулки с плюнка върху окото на спящ телевизор
фарове изпращат крехки сигнали през претъпканата мекота на стаята
и корабите спят
спят митичните чудовища в черупчените си легла
излюпването е просто повод за единствен смислен крясък
и после - суета и взривове

джудже кръжи в костюма на муха
това е филмът
това е ФИЛМЪТ
Батман пише ти писма

увиснали от влажните саксии клюмат люлки от мушката
и е тихо като никъде, защото шепнат само
намигванията на фосфоресциращи тела

и няма да се блъскат в бреговете
захвърлени метални люспи и да дрънчат на кухо
(понеже тя е празна круша и семката й е пленено магмено ядро)
и риби, сбъркали сигналите
не ще се вплитат в жилавите мрежи
мадам Безбрежна Слепота ще ги изведе навътре
където синьото сгъстено е до черно
и хлад разхлабва жежкия нашийник

знаеш ли го това за случайните срещи на дълбоководни твари:
скарида срещу скарида
в лабораторията с прясно измитите стъкла
и спиртовата чистота на белите лавици
плиткокоритно светло като по пладне в Ада
когато зрели дини сладостно се пръсват
ПУК! -
къде ще ми се скрият
две зрелищни скариди
засмукани в обществено око
ало, тук всичко трябва да се види
1:1

и просто ей така
ще се търкаля кълбото уморено
до надписа: “Внимание,
тук свършва земната кора!”
до връхчето на прокъсания чехъл
домашен мореплавател с празна чаша, а иначе тя
не ги познава…

на тъгата.

©2008

В суматохата загуби последното доверие
беше изписано върху листче
измачкано по краищата и с мъхава гънка
разнищените фазерни влакна на хартията
масово производство
папирената машина трябва да е безскрупулно същество
ламя, дъвчеща дървесни кожи
слюнчещо чене, тракаща трошачка на кокали
някакъв немил пес, отгледан в злоба и ритан по раздрънкания чарков задник
докато изцъклените му винтови очи бавно разхлабват схватката
и трепери системата
едни грапав лист се изплъзва
без съмнение - второ качество
неотцеден достатъчно
недъгав
за финия език на принтера - твърде груб
за мазната химическа следа на писеца - твърде зърнест
за острата четка - твърде непостоянен
едно нервно присъствие
което се чупи вместо да се къса
хрущи, когато го гали оценяващият палец
и дори е черно на повърхността
маргинално явление
вън от нашата чиста къща! -
ние сме поети
и пишем само върху гланцови листа

подредихме писалищната плоча
добре поддържан гроб.

©2008, м+д

Път -
конопена нишка през острите стръкове
млади жита изяждат до кръста окъснели колоездачи
и летя
и летя
и летя
остреща се смее луната
срещу пленени във фенерите комари
и онзи петъчен дъх
на загърбена тревога
го свива в кълбо
горе
където лете не гасне
плахата ласка на небесния вулкан
скаридена тиха тъгата на Севера
в индигова риза
прозрачна
като медуза
тъмата
се спуска
хладна ръка носи себе си
в люлка
мълчи
моето тролско упорство.

©2008, м+д

Затвориха я в консерва
чушката ми
алената качулка
нощната ми лампа
палатката-убежище, когато
брулят сини ветрове

достатъчна била семка
и сядам да чакам
нощите да изпият дните
земята да събере сили
за сетната си магия
и си мисля за най-обикновени неща -
за човека с оранжевите коси
който ми се усмихва
уморената ватманка
която пуши на спирката
в очакване на трамвай към дома
момчето, загризало закуска
с провисналата чанта и хилавия врат
заешката сила на младите резци
един мърляв гълъб се шляе
с философска походка
и фасадите не очакват
милостивите погледи
на едно динамично небе
в изрезката на градската кутия

погледна ли ръцете си
някой прекрачва сянката ми
видим само
през разперени пръсти
наричам го с червеното име
и се изпълва във формата си
като музиката в канала
узрява
новата чушка.

©2008, м+д

Беше само предчувствие
за подредеността на обектите
в рамките
музиката
която плува навътре из мидата
вибрации в меден водовъртеж

преглътни запушалката
пей
пее тя
в острилката затъпен спомен
придобива нови контури
сложих черта
и я прескочих със смях
захарни стърготини
ръси лунен тромпет
беше само предчувствие
че танцуваш с портретите.

©2008, м+д

Дълги крачки
малко мъгла
и костилка на снощна череша
един прозорец, разтворил завеси
ауспуха бълва сив пух
ти не срещаш познати
невидим
спиш върху дъно на чанта
която игриво клатушка
рохкия мозък
в шейкър белтъкът поглъща жълтъка
и
си
лист
*/
във формата А4
първи ход на пешка
две полета напред
/*
на който е писал
великанът ти
някакви думи
виждам
данни от измервания
съотношението на разум към лудост
две миди, които се смеят
в изкълчена жилка
и таблица с меки очертания
куче хълца острия кокал

извади ме
на самолетче ме свий
*/
давай газ
за Бургас
/*
и летяяяяяяя
и летяяяяя
до завоя
и кацам
върху покрива на колата ти
лек като нищото
тежка градушка
кратер дълбая
когато избухна
мотора в движение.

©2008, м+д

Салвадор Дали имал клетка за щурче
наиситна, не е стих! -
като кавез за канарче
но с по-тясна плетка
на решетката
в Порт Лигат
бродят сенките
на толкова уморени
насекоми
очите ми
плуват в басейна
еспадрилите на лудия
съхнат под престар кипарис
утре ще дойдат нови туристи
трябва да му сменим певеца.

©2008, м+д

Може да са празни
стаите, в които сме се срещали
и някога говоренето е полепвало
като тапет по гладката стена
в която нишката на мухъл
заплитали са думи като
ти и аз
една подкова
за твоя кон

в гнездото пее излюпеното
кълбо от жили и пух
незнаещо още името си

синигер се казваш

и толкова е леко
привечер ухае на косена трева
през отворения прозорец
танцуват комари пред включения телевизор
джем сешъна на лъскави щурци
а някога говорено
е.

©2008, м+д

Заваля
мирише на мокро дърво
и този потен въздух
се блъсна във фасадите
и ме върна на твоята тераса
с майските рози
белите дами в зелените тронове
(саксията обитава сърдит трол
и ги хапе по корените
а те суетно пищят
като сърдити балерини
и поклащат венците
в кадифените вълни на глас
който е невидим
фенер във вътрешен джоб
светулка в черна кутия…)
но ти си мрачен като облака
който храчи отровното жълто
защото си от друго тесто
може дори да е златна жилката -
изпъкналата вратна вена
която пулсира
докато ги галиш
заваля.

©2008, м+д