мисли+думи

зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета

жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех

зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа

жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах

зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен

©2008

Тази вечер
уважаеми дами и господа
ореховите дървета със заскрежените си пръсти
ще дърпат струните на ветровете в градината
забили ноктите на краката дълбоко под основите на къщата
от камъни и слама е тази композиция
не бих я нарекла
джаз
по-скоро
прас и скръц и фръц и тряс и щрак

свиркам си с уста
отляво
в острия ъгъл на полезрението ми
пуфтят тромавите комини
и ръждеят продупчени контейнери
все още запечатани
заключени
и опаковани
долу в дясно поразкъсани
горе няколко шушулки
пораснали в сърцето с песъчинка
в устрема на връхчетата им
пулсират замръзналите взривове
на шепа луди водни молекули

на куката увиснала
продрана синя риза
която берачите на ябълки забравиха в края на лятото
Агньешка с русата коса
и канелено потния врат
напъха слънцето в чантата си
и се метна на камиона по пътя към дома

а кой ще обрули орехите
гарваните
гарваните
гарваните
спретнаха пир
човките им йодeно опръскани
тази вечер
уважаеми дами и господа
последната нота
е крясък на птица!

©2008

Бледна крушка с млечна светлина
е слънцето
щракнеш ли -
угасва
и тогава
по пъпчивата поляна
пресована в завода
в Дания-Румъния-Китай
от най-качествената пластмаса
от хлорофилно яркия казан
поскърцват плахо
леките им стъпки

в ъгъла
парцаливка с розовите къдри
върху устните с усмивка вечна
която баба ми уши
с вилеровите конци
(останали май бяха от Тайната вечеря
избродирана и в златна рамка
в хола
на тапета
на пирон)
изписа се въпрос
несбърчено е нейното чело
о боже! -
съвършено същество
с платнено гладка кожа

навън в градината превива буря
ореха по януарски сив
в приземните етажи
разнебитената ми пералня
трака в мрака
в мрака трака
завърта всяка прашна нишка
на вчерашните ми чорапи
там горе на тавана
хвърлят зарове столетни плъхове
и сън пълзи по връхчето на пръстите
отлитам
отлетях
отлитат
с тях

към други Лего светове
с попътни турбо ветрове
от търбуха на пералнята издишани
с магията на зара
случайно изтъркалял шест
право към сърцето на вселената
в центъра
на килима
ми
.

©2008