мисли+думи

Бледна крушка с млечна светлина
е слънцето
щракнеш ли -
угасва
и тогава
по пъпчивата поляна
пресована в завода
в Дания-Румъния-Китай
от най-качествената пластмаса
от хлорофилно яркия казан
поскърцват плахо
леките им стъпки

в ъгъла
парцаливка с розовите къдри
върху устните с усмивка вечна
която баба ми уши
с вилеровите конци
(останали май бяха от Тайната вечеря
избродирана и в златна рамка
в хола
на тапета
на пирон)
изписа се въпрос
несбърчено е нейното чело
о боже! -
съвършено същество
с платнено гладка кожа

навън в градината превива буря
ореха по януарски сив
в приземните етажи
разнебитената ми пералня
трака в мрака
в мрака трака
завърта всяка прашна нишка
на вчерашните ми чорапи
там горе на тавана
хвърлят зарове столетни плъхове
и сън пълзи по връхчето на пръстите
отлитам
отлетях
отлитат
с тях

към други Лего светове
с попътни турбо ветрове
от търбуха на пералнята издишани
с магията на зара
случайно изтъркалял шест
право към сърцето на вселената
в центъра
на килима
ми
.

©2008

Хайде пак да си кажем колко е лесно да замълчим
от три дена стеле се мъгла
и не кацат на това летище самолетите

зад завоя дебнат гладните лисици
чакат фаровете да огреят дивите им погледи
млечниият въздух поглъща светлините
в искрящата плътност на търбуха си

хайде да помълчим
да не храним гладното джудже
то не е една вселена е погълнало

някои изпреварват в лявото платно
други спират аварийно
аз захапах ябълката
очарована от нейната простота

пластмасово оригват се дърветата
светът е лесно разглобяем
но да го разгадаеш
нужно е да си мъдрец.

©2008

В началото те бяха неизписан лист
и стъпка не познаваха
миналогодишните ми джапанки

ако това е хайку,
аз съм
гълъб

глупостта на гаргата
смучеща от чашата със сламка
собствената ми надежда

преждата за чифт чорапи
свърши:
госпожа Доставка Босоногова

змей да си
не смей
да си
плевел

няма градини
от автомобилни гуми -
шума, ряпа, локуми

покрийте устните със салфетка
минава трамвай
върху покривката.

хайку ис дед
да живее
нехайку!!!

От екстаза до пълното отчаяние
е само един ход на махалото
самотно трепване
на стрелката върху циферблата
можеш ли да го отмериш
и да го захвърлиш
върху купчината на другите баналности
при предметите завинаги забравени
чиято кожа е покрита с мрежите на паяци
необезпокоявани на тихо плели
в задния ти двор

и всички чаши са измити
отразяват кротко светлините
от стъклените си лавици

времето
то има странната привичка
да слага всичко по местата
в хода на завръщащото се махало
все да се повтаря
с натрапващото постоянство
на вкопчил се в ритуалите си луд.

©2008

От слънчевата страна
винаги тръгва един път
облят в ярки лъчи
че от светлост
чак очите болят
поемеш ли го
вердостта
ще е твоят съпътник.

Милионните градове
звучат ето така:
хопала! -

в подлезите
в канавките
и в ескалаторите
не,
те не возят
нагоре-надолу
надолу-нагоре
добитък с рога
какъвто си ти
когато се връщаш от офиса
с провлачени стъпки под гарвановите обувки
(помниш ли кога
се научи да връзваш техните връзки
а навън цвърчаха врабчета на няколко само лета?)
те са само миражи
на умореното ти тяло
стиснало потната дръжка на чанта
с портмоне
което се затваря
с щракването на две златни топчета
вкопчени в религиозната прегръдка
на доброто и злото

чувал ли си историята на двамата братя
и змея? -
видях го да бълва огън от очите ти
когато се разминахме
на булеварда с шестте платна
между плочките на тротоара бе поникнала -
незнайно кои ветрове
довяли са семето й -
бледна трева.

©2008

Колко ми е хипи днес
чак ми се ще да пиша по три удивителни в края на изреченията
да си облека полата на жълти цветя
и да не си продстригвам косата през следващото десетилетие
да храня куче в парка
в Барселона да лежа през април на плажа
докато по просторните булеварди на милионните градове
бръмчат
коли
самолети
режат
на филии небето
и мармаладено се усмихват от кафенетата
сервитьорите с раирани панталони
а някой прекосява континентите
яхнал ръждясало колело
скърцащо китарено
толкова ми е хипи
че чак не ми се престава да си представям
колко солени са водите
в които плуват златни риби
и подскачат в дъги
издишайки прозрачни перли
колко зелени са клоните
колко сини очите ти
колко спирали в косите ти
колко пясък под ноктите
с три удивителни!!!

©2008

В кухнята
под неоновата светлина
обливаща в синьо предметите
сглобих си машина
от няколко тенджери и лъжица

отсреща
накацали по дървото
любопитните врабчета ми се присмиваха
с интелектуалното си цвърчене
сякаш съм абсолютната откачалака

ало, добре съм
2 по 2 е 4
33 по 12 е 396
една кола изминава разстоянието от А до Б
сборят на квадрата на катетите е равен на квадрата на хипотенузата
но само в правоъгълния триъгълник - половинката от кухнята
казал Питагор от остров Самос -

там дърветата отрупани от прилепи
и слънцето залязва зад величествената скала
все едно са му прерязали конеца
на който денем лениво се люлее

пръдльовци! -
замахнах с ръка
и те се изпариха
по-бързи от полета на капката в чучура
към мрaчното туловище
в канала
някой каза
там дебнат плъхове
изследват човешката природа по битовите ми отпадъци

познавах
птицата-бохем
запраши за Тулузa
(от Мюнхен 
прекачванетo - в Амстердам)
с лятото в едно
сега
перлите на дъжда
повтарят нашите разговори

ще те чакам в казиното, каза ми тя
BlackJack
ако не отлетя
за Африка

написа над хоризонта
последното изречение бе толкова високо
като самолетна въздишка
погледнеш ли за миг обувките си
там долу
в земята твърдо забити сякаш са корени
(странно изобретение са те -
уж създадени да вървят, а лепнат
тежат си на мястото
ако това пък не е ярко доказателство за дуалистичната им природа…)
и когато вдигнеш унесено поглед
небето измило е следите
както морето загладило пясъците
изтрило е с гума последните думи

в металното подрънкване на кухненската ми машина
във вибриращия й метал
в нескопосаната й първичност
дали ще отлича на птицата
гласа?

©2008

Благодаря на няколкото трохи,
които ме нахраниха тази вечер
под стрехата
облегнах на мократа стена колелото си
червено и гласът му е “Дцън”
капките се превръщаха в перли
щом докоснеха гладката кожа на седлото
едно врабче седна до мен и заклати крака
върху сивите боклуджийски кофи на съседите
йо, вика, това е най-перленото кино в града
и подели с мен залъка си
аз не валя, викам му,
небето е ковчежникът
а то -
да ги заложим в казиното, вика,
оттам никой не се завръща разочарован
имам система за броене на картите
BlackJack
и ме гледа с ето такива птичи очи

да
врабчетата са най-богатите същества.

©2008

/*Харп
наобратно е
прах*/

Харп е онтарбо! -
някой забил е дърветата
с клони в земята

скърца
пясък между зъбите
нали?

кажи:
харп е онтарбо
и обратно е прах.

©2008