мисли+думи

зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета

жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех

зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа

жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах

зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен

©2008

Магията на зърното
което вятърът отвява от масата
докато си играе с пердетата
през отворения прозорец
миг преди то да се изтъркули
в прашния ъгъл зад шкафа
сто години
не прониква там човешки поглед

тайно оризово поле в стая.

©2008