мисли+думи

само няколко стъпки до края на зимата
балтоните тежат като прогизнали
със снеговете на всички времена

(гарванът никога не съблича перата си
и не лющи черното на човката си
за да бъде бял ангел)

сезоните изсмукват цялата ми сила
с прекалената си краткост
с капризното непостоянство
и несиметричното делене
на тъмното от светлото
със събличането и обличането

ритмичното тиктакане
на неумолимите часовници
претендиращи да владеят положението
като диригенти размахващи златните си палки по циферблата
стъпили в центъра му
с обувки свързани със зъбчати колела в утробата на земята

по бялото на очите ти разпознах
че се вглеждаш навътре в себе си
по обърнатата с хастара навън дреха
закачена в тъмния ъгъл на гардероба
разпознах отминаването на поредния сезон
и коригирах хода на времето
побутвайки стрелките с пръст

коя ли смутена кукувичка
скрита в дървената си къщурка
чака пружината да я изтика
в свободното пространство на стаята
за да възхвали поредния настъпил час

©2008

Денят затворник е
на личните си часове
в театралното тиктакане в кутията
няма никаква магия -
пружина и зъбчати колела
вкарани в движение
със случайното побутване на пръст.

©2008

седим и нижем
седим и нижем
перлите на думите
а от другия край
изнизва се тихомълком
времето

От екстаза до пълното отчаяние
е само един ход на махалото
самотно трепване
на стрелката върху циферблата
можеш ли да го отмериш
и да го захвърлиш
върху купчината на другите баналности
при предметите завинаги забравени
чиято кожа е покрита с мрежите на паяци
необезпокоявани на тихо плели
в задния ти двор

и всички чаши са измити
отразяват кротко светлините
от стъклените си лавици

времето
то има странната привичка
да слага всичко по местата
в хода на завръщащото се махало
все да се повтаря
с натрапващото постоянство
на вкопчил се в ритуалите си луд.

©2008

Имало едно време
много време
за пилеене
колкото пясъка в пустините
и перата на птиците
колкото думите,
които някой все още не е изговорил
докато реката провлачила водите си
продълбава коритото си с леден език

достатъчно, за да се научи едно дете
да завързва обувките си
под гордия поглед на сбръчканата си баба

ето, вземи си парче
от тортата на шляещите се русалки
преди гладното джудже
да напълни търбуха си

оттогава
все бяга
все бяга
все бяга
и все не достига.

Времето е копче
с четири дупки подредени на квадрат
скъса ли се-
ще се изтърколи
(Братя Грим и Спящата красавица -
в огнището замръзва огънят
недоопечено прасето розовее
и вкочанени са мехурите от къкреща сланина

косите й не посребряват.)

часовниците онемели
с ококорено бяло на втренчените циферблати
ще проследят
свободния му полет към земята

и ще издъхнат, когато то се шмугне
по прашното под масата
остави диря
и къпинаци жадно я погълнат.

Не,
не е нужен тука принц!
Шивач е.

Върнала се жабата в блатото
три лета на юг скачала
комар лепне на езика й

троха време.