мисли+думи

Гледам те пред бирарията с измачкан шлифер
не, не си просяк
това е делничната ти дреха
уморена от носене
от крачене
от сядане
от звъна на телефона в офиса

помниш ли фланелената риза
на предпоследния чин
снежинките прехвърчаха иззад стъклото

майка ти я беше прала на ръка
(пералнята от седмици развалена)
беше съхнала дълго между два реда чаршафи
и вкочанясала я сложиха на парното

миришеше на фабричния пушек на Гара Искър
и на черното от ауспуха на Газката
лаеща сутрин под заспалия ти прозорец

левия й маншет закърпи баба
с игла и напръстник от долапа в стаята
там при циповете и химическото моливче

забодени върху плюшената възглавничка
като ноти върху петолиние
чакаха иглите търпеливо
реда си в партитурата на живота

с вдянатите от предишното кърпене конци
наблюдаваха със задоволство
как се протриваха лактите и коленете
как изтънявахе нишките

ти прибра снежния човек в хладилника
(като в онзи филм -
май “Сняг за Африка” се казваше)
и си обеща най-тържествено
да го извадиш
когато като тате
облечеш шлифера.

Слонът в Африка има стъклено око
подарък от мисионерите
татуираха му кръст на задника
Господ да го пази
от изкушенията на тропическия манталитет

и го снимаха за архивите
написаха на плакатите:
“Спасихме Черния континент!”
и му подариха чадър с инициалите
на най-великите нации

слонът в Африка кърка
под сламения покрив на колибата
продаде си бивните

О йе!
Когато вали
отразеният слънчев лъч в окото
хвърля дъги
върху кокалестия гръбнак на Земята му.