мисли+думи

Дълги крачки
малко мъгла
и костилка на снощна череша
един прозорец, разтворил завеси
ауспуха бълва сив пух
ти не срещаш познати
невидим
спиш върху дъно на чанта
която игриво клатушка
рохкия мозък
в шейкър белтъкът поглъща жълтъка
и
си
лист
*/
във формата А4
първи ход на пешка
две полета напред
/*
на който е писал
великанът ти
някакви думи
виждам
данни от измервания
съотношението на разум към лудост
две миди, които се смеят
в изкълчена жилка
и таблица с меки очертания
куче хълца острия кокал

извади ме
на самолетче ме свий
*/
давай газ
за Бургас
/*
и летяяяяяяя
и летяяяяя
до завоя
и кацам
върху покрива на колата ти
лек като нищото
тежка градушка
кратер дълбая
когато избухна
мотора в движение.

©2008, м+д

Салвадор Дали имал клетка за щурче
наиситна, не е стих! -
като кавез за канарче
но с по-тясна плетка
на решетката
в Порт Лигат
бродят сенките
на толкова уморени
насекоми
очите ми
плуват в басейна
еспадрилите на лудия
съхнат под престар кипарис
утре ще дойдат нови туристи
трябва да му сменим певеца.

©2008, м+д

Може да са празни
стаите, в които сме се срещали
и някога говоренето е полепвало
като тапет по гладката стена
в която нишката на мухъл
заплитали са думи като
ти и аз
една подкова
за твоя кон

в гнездото пее излюпеното
кълбо от жили и пух
незнаещо още името си

синигер се казваш

и толкова е леко
привечер ухае на косена трева
през отворения прозорец
танцуват комари пред включения телевизор
джем сешъна на лъскави щурци
а някога говорено
е.

©2008, м+д

Заваля
мирише на мокро дърво
и този потен въздух
се блъсна във фасадите
и ме върна на твоята тераса
с майските рози
белите дами в зелените тронове
(саксията обитава сърдит трол
и ги хапе по корените
а те суетно пищят
като сърдити балерини
и поклащат венците
в кадифените вълни на глас
който е невидим
фенер във вътрешен джоб
светулка в черна кутия…)
но ти си мрачен като облака
който храчи отровното жълто
защото си от друго тесто
може дори да е златна жилката -
изпъкналата вратна вена
която пулсира
докато ги галиш
заваля.

©2008, м+д

Влезе жената с шапката
изкрещя като алпийски рог
и се сви в пашкула си
от пот и посребрели коси
гланцовото фолио на лудите й нокти
и тревогата в стъпалата
тази жена бе тръгнала за домати
но преди няколко лета
днес е просто изместено
времето
и тя ми подари този стих
върху измачкана синя салфетка
с инициалите на приюта към кварталната клиника
грахово зърно в гърлото прокарва път на думите
някак решително
неуместното й поведение
в затвореното пространство на магазина
в публичността на щанда
и дигиталната точност на везната
във вибрациите на яйцата
в удобните им кошери
в жуженето на пленена зад витрината оса
разпъди мрачните ми мисли
собствения ми ням крясък
затръшнатата врата
развълнуваните кълба стар прахоляк
запяха
щурците ми
и тя излезе с гняв
под тополите
в пух
и слънце

а толкова леко се диша
под нейната шапка.

©2008, м+д

Върху стеблата на лампите
оставяме профила си
когато вървим
се пилеем
от подметката до връхчето на косъма
всичко е зърно
по зърно

малина се изтъркули от мрежата
сред бетонните кошчета

не е плод
мехури с деликатна ципа

миниатюрна огърлица
в прозрачна длан на градски трол
обитаващ мъхеста фуга на тротоара

открие ли моя профил
звъни на трола в твоя град
и не е нужно да си разказваме
за еднодневките.

©2008, м+д

Следа премазва
следа
по булеварда
ходи.

Онзи летен сняг
който замрази жерава в полет над градината
и розите сви в перли
трябва да е целувка

познавах такъв човек
много сърдечен, но остър като бръснач
в отношението си към външния свят
чак желираше моретата
щом от брега отронеше дума
и яхтите пленени ръждавееха
захвърлени орехови черупки
след пир на хищна катерица
този човек днес е минал по алеята
спирал е пред всяка врата
и е чел фамилните имена от пощенските кутии
кънтящи под напора на вкочанените вестници
цветни листчета
изпомачкани писма
кълба мръсотия по вътрешните шевове
през отверстието топчето на окото му
се е плъзнало по ежедневните информационни потоци
в командния център - ТРЕВОГА! - старт на лична ракета
в необятния вътрешен космос
после го видях да плюе
телеграфно няколко думи
в бокса камбани да бие

всяка сутрин заключвам душата си
в пощенската кутия, ето - признавам
че разхождам обвивка и сменям няколко заучени усмивки
докато тя - послушното ми куче в тъмното гризе стоножки
и реди пасианси с мързеливите мравки
захвърлили плячката под листо
после пак ще помъкнат
своето бреме
по грапавата мазилка надолу
из лабиринтите нанагоре

уморен съм, момиче, и нищо не търся
и ти остаря под тежестта на косите
в които всяка изречена дума
е увиснало избеляло мънисто
твоето куче
моето куче
аз пък нося съrцето си в цигарена кутия
нима не си знаела? -
бихме били
най-добрата двойка в града
ти без душа
аз без сърце
и върху само един квадратен метър от тази безкрайна Земя
бихме си построили ледена кула
чиято форма разтваря се в себе си
(хармоника на усещания
супер горещата среща на жадни камили
под неочаквано изригнал фонтан)
а отвън - гладка и чуплива като яйце
капсула на надеждата
изстреляна във улея на пълнокръвна вена

и ледникът подви опашка
като ударено куче
и кристалния му език близна връхчето на тропиците
и се строполи
в още топлата ми длан
най-синьото ти писмо.

©2008, м+д

Представи си го като танго
през триъгълниците на разперените пръсти
разтърсиш ли ги енергично -
подскача в гръдния кош зряла ябълка
и се свлича в стомаха
по траекторията на гръбнака

разпиляха ми се гроздовете, чепко
несъбрани аса в ръката
като дамата с ветрилото
спатията на душата
въздишаща над пурпурните мушката

в издълбаното от стъпки
предверие
с карото на мраморната
мозайката
блъснало стъклените междинни врати
ехото й се завръща
изтяга се сянка
в потъмнелите ъгли на олющен таван
понеже е горялa
в очен факел
на очакваща жена

едно перило
в извивка на арфа
мъж се изкачва
и слиза

отвъд арката
маргаритка между паветата
забравен вестник
във влака
муха смуче от стената на чашата
киселото на бозата
а дядо доволно си облизва мустака
по меката гънка
на панамската му шапка
гъсеница обикаля Земята

представи си го като танго
и коз!

©2008, м+д

От бряг до бряг
и над бездънна яма
лявата обувка
с дясната
си разговаря
Small Talk
усмивчица в кристално огледалце
торбичката с червило, руж и бемка
без причина
обрамчилата островите Празнота
тази артритна парцалана
безтелесният артист
гросмайстор на съдбата
джудже с качулка
в кухината на глиненото тяло
скрило мишка
изгълтала в зърно
пресованото битие
а на врата - ключе
с универсален профил

обърнеш ли нещата наобратно
люпи лака лъскав гарван
монотонно
за закуска
замълчи! -
зъби падат
при ненужното раздвижване на челюстта
кости ръси кадифеното небе
загризало кората
на земна пита
върху която рицари без саби
приклекнали до тихо знаме
лениво капките броят
пот
слава
кръв
и път
по пъпната им връв
изпъната като топола
до вакуумното горе
звезди на бучки
гердан планети
черни дупки треперушки
видими на тъмно
невидими на светло
а в полумрак - прозрачни
като крило на насекомо
на полета в замаха

захарен памук
натъпкан в пещерата на устата
омекотява
стъклената острота
на произнесените думи

(а те се смеят, мамо,
хилят се и се превиват
сочат
плюят
тропат с крак
и къртят облегалки
а в гърлото камбани бие
кръстопътният гълтач)

светкавица в буркан с капачка
и щрак

неловко някак
е да се ръкопляскаш
когато в празното зад паравана
след бурята от разпилени кичури
така нелепо прозачно
насред бъбровото ѝ време
куклата
се строполи.

©2008, м+д