About - За мен
Petja Heinrich
Петя Хайнрих
Каквото и да каже за себе си човек, все ще се намери някой, който да претендира, че го познава по-добре. Някои факти, като местоживеене, тегло, ръст, тикове и цвят на косата, си са неоспорими за определена точка от времето и пространството. Представете си ме като руса мадама, супер наконтена и гримът ми е толкова професионален, че врабчетата от отсрещната страна на улицата спират да цвърчат и ме гледат втренчено няколко неизброимо дълги мига. Представете си ме с с червени обувки, кръгли очила в стил Хари Потър и плетка на пейката в парка. Представете си ме както искате, всичко е истина.
Мога да си измисля света за част от секундата, докато говоря съвсем спокойно и делово и да го разруша след миг като разсъхната пясъчна кула. Ако четете този блог от време на време, ще попаднете в главоблъсканицата на ежедневието ми. Ако го четете редовно, вероятно вече знаете повече за мен, отколкото сама бих могла да разкажа. Ако не го четете, каквото правите, по дяволите, тук?
Родена: 4.10.1973 в София под кестените. Помня стаята и шума на трамваите. През прозореца, който беше недостижимо високо на стената, се виждаше зъболекарският кабинет на Софийския университет и едва ли някога тези хора там са подозирали, че са били най-любимото ми детско кино. Учила: 4-то yчилище в Дружба. Тогава, в ранните години на 80-те, блоковете миришеха на ново и бяха първо зелени, после лайняни и накрая олюпени, сега май пак са зелени. Родителите ми работеха в текстилния комбинат “Начо Иванов” на Гара Искър, докъдето обичах да ходя пеша през калта, за да тракам на пишещата машината в “Планов отдел” при мама. Колежките бяха много мили, някои имаха сини престилки без ръкави над грубите пуловри и бели обувки на дупки с много сложен дизайн с връзки, които носеха само на работа. Баба ми и дядо ми също бяха работили там и аз се чувствах като у дома си. В багрилното миришеше интересно, а портиерът имаше мазна тетрадка, в която родителите ми сутрин се подписваха за присъствие.Началната ми учителка Другарката Николова имаше най-красивите изрусени коси, които някога съм виждала и най-червения маникюр, с който показваше в тетрадката ми. Още в първи клас ме помоли да пиша с дясната ръка като другите деца и аз я послушах. Сега мога да пиша и с двете, от ляво на дясно и от дясно на ляво, и с тези си умения печеля усмивките на много деца, като им пиша бележки, които могат да четат само в огледалото. Винаги съм искала да стана като Другарката Николова! Тя живееше в съседен блог и ние кварталните деца ходехме на рождения й ден неканени, а тя винаги ни черпеше с торта.После учих в Английската, където предимно ни научиха на цивилизовано непокорство. Най-строгите учителки на планетата преживяха заедно с нас рухването на подредения ни свят и умело ни поведоха през хаоса на новото време. Някъде в горните класове дойде времето, в което нямаше нищо за купуване и още по малко за ядене, а ние учехме средновековен английски, който винаги по-късно е забавлявал международните ми събеседници. От всички нас станаха човеци и класната ни може да се гордее с чисто сърце.
Германия от 1996: Срещнах Йенс, когото избрах за свой и го последвах по неговите пътища. Вече след повече от десетилетие съвместен живот и един смешен Робин, знам че това е моят път, по който уверено и щастливо вървя.
През последните години съм правила следните неща:
Работила съм като заместник шефка в дрогериен магазин, подреждала съм детски дрехи в Zara, консултирала съм клиенти в агенция за онлайн-услуги, подреждала съм изрезки от рекламите на Фиат от вчерашните вестници, водила съм семинар като тутор в университета, учила съм философия, социология, информационни науки, лингвистика, гледала съм дете, ходила съм на срещи с родители и съм пропивала вечерите с безгрижни студенти, кандидатствала съм два пъти безуспешно в художествената академия, научила съм се да плета на една кука, да шия гоблени като баба, да сглобявам мебели и да редя паркет, срещала съм странни хора, които мигновено съм заключила в сърцето си като приятели… Живяла съм в София, Франкфурт на Майн и Дюселдорф. И това не е последната ми спирка.
Благодаря ти за линка към блога и добрите думи!
Поздрави:
Робство.БГ
живко желев on-line
¤¤¤
“човек
очила
цвят на косата
червени обувки
на пейката в парка под кестените
имаше мазна тетрадка
на пишещата машината бележки
изрезки с много сложен дизайн
в сърцето
от ляво на дясно и от дясно на ляво
през хаоса
уверено и щастливо
присъствие
През прозореца
всичко е истина.”
/Frasite sa isbrani ot prekrasno raskasanata biografija. Sapasi aromata na kestenite (dori te kogato sa petcheni)
Хей, много интересно си описала историята си - някак лековато и щастливо. Вярвам, че това издава един благ характер, приспособим и щастлив човек, който обаче винаги търси още и още място за да излее себе си! Радвам се, че попаднах на твоя блог. А описанието на твоя живот някак си ме очарова, защото ме навежда на мисълта, че човек може да е щастлив, но само без да търси съвършенството на всяка цена. Надявам се, че ще обиколиш още много градове и ще направиш още хиляди неща! Поздрави! :))
haresa mi tova “Тя живееше в съседен блог” !
OxyTank, хаха, :-), знаеш ли колко хора са минали оттук и никой не го е забелязал. Толкова сме се облогосали, май! Мислех си, дай да го поправя, ама сърце не ми дава, ще прощаваш. И благодаря за внимателния прочит.
и аз го забелязах
дори ми се е случвало да пиша “блог” вместо “блок”… на няколко пъти…
Пропуснах по-важното - историята ти е увлекателно написана, хареса ми
cx,
добре дошъл и благодаря за коментарите! То блоковета са си като блоговете - шарен свят на едно място. Можем направо “блок” да го приемем като остаряла форма.
Здрасти ето ме и мен bratoto като брат,живеещ в китното кварталче Слатина на с.София:)))
oho, :-), братото!
за много години. И мама се разхожда тук, ще я познаеш по философско-романтичните коментари. Как е иначе положението?
Привет и от нас, Петя. Момчетата с тъмни шлифери и малки микрофончета под яката - Държавна сигурност, разбира се. Такава съмнителна автобиография никога не ни убягва. Но не всичко е така невинно, както ти си го представяш….
Крачетата на малкото момченце с инициали Р. Х. (на снимките горе, умишлено ползваме инициали) ние ги помирисахме много преди теб - нещо повече, ние му сложихме миризливите чорапчета, за да предпочетеш френското сирене - така целяхме да дестабилизираме финансово съпруга ти, а оттам и банковата сигурност на Германия като цяло. Иначе детето си е абсолютно чисто и ухае като розово бебенце (разполагаме със свидетели, между които изключително чувствителна немска овчарка).
Казваш, че има хора, които те познават по-добре. Тук си абсолютно права - ние сме тези хора.
Виждаме също, смяташ, че си родена на 4.10.1973 в София под кестените. Голяма заблуда - родена си в Павликени на 3.9.1972 под един орех. Ние подменихме картоните, родителите, кръвните групи и разбира се пелените - ние винаги работим чисто - помниш вица за къпания милиционер.
Останала си с впечатлението, че си отраснала в столичния кв. Дружба и това се е случило през 80-те. Грешка естествено. И следващите ти обяснения в автобиографията подсказват как си се объркала - блог(к)овете там никога не са били зелени и никога не са миришели на ново. Пускахме ендорфини във въздуха и вие така се побърквахте, че направо не знаехте на кой свят се намирате - да не говорим за квартал, цвят и мирис.
Казваш, че родителите ти са работили в текстилния комбинат “Начо Иванов” на Гара Искър. Единственото вярно е, че си обичала да ходиш там. Комбинатът беше завод за ядрени подслушвателни устройства “Й. В. Сталин”. Никога не си стъпвала в кал - при комунизма тази субстанция не влизаше в градоустройствения план на столицата.
Пишещата машина в “Планов отдел” я сложихме ние. Естествено е колежките да са мили без значение какви са престилките им, да не говорим за ръкави, обувки и пуловери. Баба и дядо ги назначихме там, за да се чувстваш уютно и да ти е гадно, че днес си в Дюселдорф.
Багрилното никога не е миришело - преди 1989 г. в България се оцветяваше без всякакъв мирис и дори без цвят. Мазни тетрадки в социалистическата ни родина не е имало, а портиерът - майор Иванов, естествено контролираше някои работи, но винаги много дискретно.
Относно началната ти учителка - другарка, наистина, но Башева, не Николова - истинският цвят на косата й бе червен, защото бе от ирландската съпротива (командирована у нас), а червеният й маникюр бе ноктопластика. Дълги години бе рила землянки и просто нямаше друг начин.
Да, вярно е, тя те научи да пишеш с двете ръце, но, за да служиш след време с гордост за родината, а не да се забавляваш с някакви келешчета пред огледало. Всекидневните торти от захарен завод “Малчика” няма нужда да ги дискутираме - има си фактури за всичко (пазим ги).
Естествено, прехвърлихме те оттам в Английската - подготвяхме те да ни служиш срещу най-лошото, най-пагубното - атрофията на Запада.
За наше дълбоко съжаление точно тогава се случи най-страшното. Вярно отбелязваш - рухна подредения ни свят и настъпи хаосът на новото време - няма пари, няма стоки… няма ендорфини… Миризмите станаха истински.
Само вие от Английската останахте човеци и наши сътрудници навсякъде по света. Класната как да не се гордее, тя за това пари получаваше (и тези фактури ги пазиме).
Конюктурата обаче беше нова, сурова, но ние не можехме да ви изоставим…
Как смяташ, че успя да влезеш в университета, Факултет по журналистика и масови комуникации и да изкараш първия си стаж в “Стандарт”. Естествено, бяхме наоколо и с теб.
Никога не си превеждала Ройтерс - тази агенция е наша и винаги е била на български. Който казва, че е превеждал Ройтерс - само си мисли, че знае чужд език.
Не случайно смяташ, че радиото ти е любимата медиа. В продължение на години ти си била наш щатен радист и си предавала наши шифровани текстове навсякъде по света. Разбира се, че това е любов към радиото. Какво друго може да бъде.
Познаваме и Йенс. И тази среща не е случайна.
Нито работата ти като заместник шефка в дрогериен магазин, във “Фиат”……..
Петя, инстинското ти име е Петранка.
Обичаме те, подкрепяме те.
Крепко те прегръщаме и чакаме да се завърнеш при нас.
ДС
Време е да се разконспирираме
ДС от вчера с решение, публикувано в “Държавен вестник”, се преименува на ДСМТОПЗТСПУГНЧ
Дружестки, Сърдечно, Много Те Обичаме, Петя, Защото Ти Си Просто Уникално Готин и Невероятен Човек.
И.Т.С.
това последното няма да го превеждаме…
Mr Slavi…s dulgute rukavi, как ми просветна! Винаги сум подозирала, че съм била подготвена и обучена за един вид Джеймс Бонд. Ей сега ми се изясни картинката
Зашифровано послание: ИНВО–КШДП–ППСВГИН
/И Ние Ви Обичаме, Кога Шъ Дойдете Пак, Пролетта Пуква Скоро, Вадим Грила И Напитките/
На Принчипеса Муфтарана сърдечни поздрави и щипнете бузките на младата госпожица с въртящите се роклички.
Покорно ваша:
агент Петранка Калпазанкина
ПС: Това за калта, лъжете се Слави - Гара Искър винаги е била извън градоустройствените планове и там даже изсипваха ненужната кал от центъра. Веднъж изсипаха няколко товара от една Газка и заринаха основите на започнат блог(к), който по-късно след промените група млади западни археолози откриха при разкопки. Във вътрешността на един от тунелите, там, където е трябвало да бъде мaзето на Петкови, откриха съвсем запазено полуизпито шише ракия, което днес обикаля галериите на светата като част от експозицията “Уникални предмети от бита на тракийското население от Шопско”. Направих няколко снимки, а на изложбата в Париж Жоро-Кирката, бивш строителен работник, ми издаде рецептата на питието. Каза: “Е па той дедо я вари и я забраих шишето у мазето, кога мръднаеме да пушим с Колю-Кранисто. Кога се върнаеме, глеаме - засипали дупката и ние се пулим, викаме, кат нема работа, дай да одим поне да апнем една шкембе-чорба. А то е джибрено…не шкембето, а онова в шишето. ”
Та така…
Ех, малък е света
Здравей Петя! От любопитство погледнах блога ти - от блога на Антония - и какво да видя! Стари приятели :)))
Трябва да се видим скоро скоро! Поздрави на Йенс и Боби!
Георги от Карлсруе
Георги! Ех, айде де, трябва наистина да подновим контактите! Поздрави на принцесите и на царицата ти
Много странно, от няколко дена тази страница много се оживи от срещи на стари приятели. Май пролетта се пукна
Транссезонизъм
Зимата е все по-мълчалива.
Иска и се да е пролет.
Grimm, колко поетично!
Хайде, включвай се в играта с поетичните кубчета!
http://dumi.wordpress.com/2008/02/03/08-10/
Аз bratoto като брат,
срещнах Slavy…s dulgite rukavi.
И Татянка калпазанка
и Ина малка котаранка,
а пък Марио с малката Снежанка,
се срамува като костенурка малка.
Ех,защо ли днес не,
както на ме ми ще-
бира,скара
и кючек на бара.
ae PROST
братото
направо семеен фолк-рап.
Поздрави: кака
Здравей,Петя!
С теб носим едно и също име-според мен ,прекрасно и отговарящо напълно на чувствителните ни души!
хареса ми всичко ,което си написала!Имаш талант на разказвач-пишеш”просто”,увлекатетелно и “заразително”!Моят съвет е :продължавай да пишеш!Определено там ти е силата!Опитай се да напишеш разказ или детска книжка-ако не за друго,поне за удоволствие!
Има един много тънък хумор в писането ти и това много ми се понрави!
Поздрави:твоя адашка Петя
Здравей, Петя!
Благодаря за коментара ти! Виждам, че ти е било забавно тук. Ми какво да ти кажа - пиша ;-). Ако се разровиш из блоговете ми, вероятно ще откриеш и още. До нови срещи, адашке!
Един доволен читател е все пак форма на признание
Благодаря!
Здравей! Благодаря ти за коментара. Ще ги имам предвид твоите препоръки, защото ти си много интересна личност. Поздрави и до нови срещи!
Petq ti si stra6no interesna li4nost mnogo se radvam 4e popadnah tuk i to suvsem slu4aino mislq i za napred da prodaljavam da sum tuk
ti si taka leka,uvlekatelna i cvetna v mislite si kara6 me da se usmihvam po 4esto superrr si..!
mimi, благодаря! Ти пък си била голяма хвалебница. Ми сега ако се изложа?
ne mislq 4e 6te se izloji6 ili go ima6 ili ne a ti qvno go ima6 :)izvinqvai pak zapo4nah da te hvalq…dobre nqma pove4e 6te si 4eta samo i taka
i vse pak sum 6tastliva 4e ima hora kato teb da pravqt malko po pustro sivoto mi ejednevie produljavai v su6tiq duh jelaq ti mnogo 6tastie i kusmet 
Mimi, добре дошла.
Ей ти на - бонбон и да не и е сиво ежедневието!
“Ако не го четете, каквото правите, по дяволите, тук?”
Радвам се на приключението с което си се захванала
поздрави:bratoto
братото, здрасти.
Чух, че сте ходили с мама на гости на баба, а тя била много радостна. Тя си знаела, де, че ще дойдете, понеже била намерила костенурка предишния ден в градината, а това предвещавало голямо щастие!
Отдавна не бях кацала на тази страница, а тя се променила и в нея се е появил един разказ също като разказите от мисличкидумички
А коментарите на Слави с дългите ръкави пък са паралелен разказ, който много му отива (на първия разказ)
Петя, обичаме те, пиши все така хубаво, а ние ще си четем на сянка…
Размиси, нали, коментарите тук са наистина голяма ценност.