микроскопичната безличница луна

12/07: Декември

1.

Три ябълки

 три ябълки

Три ябълки кътат семето си -
сочна плът под пурпурното наметало

първата е сладка
втората е кисела
третата – невидима

нарекоха я дух, ефир и spiritus
и я пратиха по дяволите
защото не е за захапване.

2.

Сняг за Африка

Гледам те пред бирарията с измачкан шлифер
не, не си просяк
това е делничната ти дреха
уморена от носене
от крачене
от сядане
от звъна на телефона в офиса

помниш ли фланелената риза
на предпоследния чин
снежинките прехвърчаха иззад стъклото

майка ти я беше прала на ръка
(пералнята от седмици развалена)
беше съхнала дълго между два реда чаршафи
и вкочанясала я сложиха на парното

миришеше на фабричния пушек на Гара Искър
и на черното от ауспуха на Газката
лаеща сутрин под заспалия ти прозорец

левия й маншет закърпи баба
с игла и напръстник от долапа в стаята
там при циповете и химическото моливче

забодени върху плюшената възглавничка
като ноти върху петолиние
чакаха иглите търпеливо
реда си в партитурата на живота

с вдянатите от предишното кърпене конци
наблюдаваха със задоволство
как се протриваха лактите и коленете
как изтънявахе нишките

ти прибра снежния човек в хладилника
(като в онзи филм -
май “Сняг за Африка” се казваше)
и си обеща най-тържествено
да го извадиш
когато като тате
облечеш шлифера.

3.

Среща

Някои истории
остават неразказани
като приказки на чужд език
един балон издига се към голите клони
капка отронена безмълвно се разбива
само на милиметър от празничните ти обувки

днес ти си най-щастливият човек -
познах го по вълнистото движение на раменете ти
по разлюлените къдри
и по вертикалната бръчка на челото ти
замаскирала спонтанния изблик на радост
в преувеличена сериозност.
А ти ме разкри по безизразното ми лице
не, не съм препарирана -
аз съм ябълка.

4.

Ескейписти

В рамката
притиснато
изображение
почуква с показалец
свенливо като пеперуда
в ляво кряскат пурпурни бордюри

не го дочух
сред вопъла на толкоз други.