1.
Морето
Морето –
течна форма на небето
под ципата на хоризонта.
2.
Корсикански флирт 33
*На сервитьора в Корте
От начина, по който ме поглеждаш,
поднасяйки менюто с небрежно съвършенство
на мъжка грация
разбирам
и отговарям
с гладната усмивка
на туристка
по джапанки и фотоапарат
навън трещи
и рони се дъждът по каменните булеварди
вадички прокарват нови пътища
миризмата на подправки в парата
над тежките чиниите,
които разнасяш измежду масите
обръщаш се през рамо
заплесваш се, забравяйки поръчките
ям бавно между две светкавици
дъждът отмерва времето с хладна безпристрастност
до последната ми хапка
разказваш ми, че си от тук
играя си с трохата на покривката
и после на излизане
причакваш ме на прага
и майката ти от кухнята наднича със сапунените длани
и алените устни с нежни бръчици
Мерси Мадам! – прошепваш
рамото ти мокро до отворената врата
звучи
почти
като любовно обяснение
без ни най-малко притеснение
погледът ти дълго лепне
като капка
по връхчето на мокрия ми чадър.
Този град препълнен е с мистерии.
3.
Видях светулките
Видях светулките в тъмното на храстите
да гонят собствените си фенери
пощърклели кучета!
Огън змейов е следата им
лятото се пуква в топлата си нощ
те семки са
на диня
(истина ви казвам!)
светулките.




Wow! И трите са страхотно летни, и трите имат някаква ципа – ако чадърът също може да се смята за такава. Надявам се и трите да намерят едно местенце сред избраниците…
2007 е имало лято, тази година тук нямаше. Нито се пукнаха дините, нито светулките…
Ще взема да продължа равносметката за единствения си верен читател