Манифест на Минималната поезия
1. Поезията да бъде без едновременното използване на думите море, пясък и звезди. И някои други. Изключения са възможни в рамките на допустимото.
1.1 Допустимото е трудно за дефиниране. Всяко нещо с мярката. Виното опиянява до точно определена чаша, след това става човек на свиня. Стих с много море и вълни заприличва на локва.
1.2 Провокативно използване на море, пясък и звезди е позволено, стига провокацията да е ясно различима.
2. За любов се пише или божествено или се мълчи.
3. Достатъчно и минимално думи да се използват.
3.1 Достатъчно са точно толкова думи, които описват това, което е за описване. Достатъчно е границата на максимално допустимите думи.
3.2 Минимално е границата на минимално необходимите думи.
3.3 Между достатъчно е минимално е полето за варииране.
3.4 По изключение се допуска нарушаване на тези граници, ако става дума за лирическа провокация.
3.5 Винаги се цели минимализиране, затова нарушенията на долната граница се толерират. Нарушения на горната граница се гледат много критично.
4. Поезията е вдъхновение. По-добре мълчи, когато вдъхновението го няма.
5. Не пиши за публиката, а за боговете.
6. Пиши винаги!
7. По-добре малка поезия, отколкото малко поезия. (по предложение на Слави)
Това че си оставила свободно да се коментира тук го приемам като покана за допълване на манифеста.
Ето едно предложение в хуха на сюреалистичните манифести:
По-добре малка поезия отколкото малко поезия.
Слави, да!
Мхахах, здравейте!
Туй беше много яко, много се изкефих!
Поздрави
С най-хубавото от всички имена! Тя е П!
Последно - да се пише винаги, или само когато има вдъхнавение?
Чавдаре, колкото и абсурдно да звучи, точките 4 и 6 не се самизключват. Но си прав, че не е ясно формулирано и май ще трябва да го пооправя. По точка 4 човек трябва да мълчи, ако няма вдъхновение и се готви да напише някое изчоплено душевно излияние. По точка 6 трябва винаги да се пише, когато човек има какво да каже. Тоест 4 и 6 регулират действията в две различни състояния. Ако няма какво да кажеш, задължително и безкомпромисно мълчи. Ако има какво да кажеш, задължително и безкомпромисно пиши. Често неспазването на тези правила води до гнусна, бозаджийска поезия.
Благодаря за коментара! Виждам, че си чел внимателно.