1. Поезията да бъде без едновременното използване на думите море, пясък и звезди. И някои други. Изключения са възможни в рамките на допустимото.
1.1 Допустимото е трудно за дефиниране. Всяко нещо с мярката. Виното опиянява до точно определена чаша, след това става човек на свиня. Стих с много море и вълни заприличва на локва.
1.2 Провокативно използване на море, пясък и звезди е позволено, стига провокацията да е ясно различима.
2. За любов се пише или божествено или се мълчи.
3. Достатъчно и минимално думи да се използват.
3.1 Достатъчно са точно толкова думи, които описват това, което е за описване. Достатъчно е границата на максимално допустимите думи.
3.2 Минимално е границата на минимално необходимите думи.
3.3 Между достатъчно е минимално е полето за варииране.
3.4 По изключение се допуска нарушаване на тези граници, ако става дума за лирическа провокация.
3.5 Винаги се цели минимализиране, затова нарушенията на долната граница се толерират. Нарушения на горната граница се гледат много критично.
4. Поезията е вдъхновение. По-добре мълчи, когато вдъхновението го няма.
5. Не пиши за публиката, а за боговете.
6. Пиши винаги!
7. По-добре малка поезия, отколкото малко поезия. (по предложение на Слави)
Това че си оставила свободно да се коментира тук го приемам като покана за допълване на манифеста.
Ето едно предложение в хуха на сюреалистичните манифести:
По-добре малка поезия отколкото малко поезия.
Слави, да!
Мхахах, здравейте!
Туй беше много яко, много се изкефих!
Поздрави
С най-хубавото от всички имена! Тя е П!
Последно – да се пише винаги, или само когато има вдъхнавение?
Чавдаре, колкото и абсурдно да звучи, точките 4 и 6 не се самизключват. Но си прав, че не е ясно формулирано и май ще трябва да го пооправя. По точка 4 човек трябва да мълчи, ако няма вдъхновение и се готви да напише някое изчоплено душевно излияние. По точка 6 трябва винаги да се пише, когато човек има какво да каже. Тоест 4 и 6 регулират действията в две различни състояния. Ако няма какво да кажеш, задължително и безкомпромисно мълчи. Ако има какво да кажеш, задължително и безкомпромисно пиши. Често неспазването на тези правила води до гнусна, бозаджийска поезия.
Благодаря за коментара! Виждам, че си чел внимателно.
Редакциите? Аз, честно казано, не ги долюбвам… но се улавям, че все повече ме блазни да редактирам това, което ме е споходило и се е изляло наведнъж… Макар и малко да са редакциите напоследък, правя ги – според мен това не е вдъхновение, а техника… Загубвам ли си поетическото аз?
Вал, според мен няма професионална работа без редакция. Ако се загубва нещо, то редакцията е била лоша.
Да се пише като за богове, ето това е, приемам с радост!
За добро или лошо, поетите си носят кръста…;-)
сори, това място/глоси/ не било за мен, нищо аз ще се упражнявам вкъщи;-))
Честит рожден ден и от мен!
Никола Анков, блгодаря за честитката! Суетен човек съм, не мога да крия, че ми е драго да ме поздравяват
Относно Глоси – не мога да ти кажа нищо. Да си част от глоси е не по-малко тежко, отколкото да не си
Но ако желанието ти да бъдеш част от обществото е толкова силно, не мисля че е невъзможно. Аз не разбрах какъв е точно проблемът там, но и не ми е работа. Успех и благодаря за коментарите ти!
Петя Хайнрих…благодаря ти, че ми отговори, права си !
В никакъв случай не искам да те товаря или въвличам, просто ми харесва това, което си направила, мисли и думи, поради, и заради, което сме живи…духом, то, за плътта е ясно, а на суетата …всички сме подвластни;-)))
Успех и на теб/ но не са комплименти, а факт:-)/