те притичаха покрай оградата
две врани с човешки походки
и се издигнаха до камбанарията
сякаш без да отлепят крак от земята
две рамки от сянка и вятър
и обгърнаха часовниковата кула
с карираната фасада
времето е – изграчи едната
а другата не каза нищо
отвори човка и в елегнатна хватка
стегна окото на часовника
откъсна го и слезе долу
на масата пред кафенето
дама със зелена шапка
която можеше да съм аз
ако ми бе дошло времето
ако бяха обрали достатъчно часовници
за да се самосъзерцавам
изпод бръчките на клепачите й
които се извиват като глас на камбана
между дима от кафето и захарната шапка
на сладкиша
и когато ми се усмихна
едната врана се качи на раменете ми
на бере часовници
от другата страна на реката
а втората каза
е
Това прилича на разказан сън.
Такова ли е?
Това за мен бе много силно като образ:
“а другата не каза нищо
отвори човка и в елегнатна хватка
стегна окото на часовника
откъсна го и слезе долу”
Пак ме вдъхновяваш!
Благодаря.
А, хич не съм го сънувала, измислих си го
визирайки кварталната часовникова кула, строена през 80-те в холандски стил.
Val, аз благодаря. Радвам се, наздраве за вдъхновението!
прозата си оказва влиянието…но и така си ме кефи, особено тази дама с шапка ( обичам си ги аз тези)..та въпросът все пак си беше, да е от тази страна на реката.
хехе
прозата, господине. Привет, блогър-поете!
е
рамки от сянка и вятър…
! Благодаря ви, точи, Граф!
Какво да ви кажа друго – те враните са си го казали.
на масата пред кафенето
дама със зелена шапка
която можеше да съм аз
ако ми бе дошло времето
ако бяха обрали достатъчно часовници
за да се самосъзерцавам
изпод бръчките на клепачите й
които се извиват като глас на камбана
между дима от кафето и захарната шапка
на сладкиша
е ПХ, самата ти си една приказка
Ех, този ласкател, Анков!
)))