Ще се разминат думите им
като коли в насрещните платна
и само полумракът ще обели
смисъла от светлините, ще го
мултиплицира с рехава луна
издухала на сенките къдриците
и времето в пресечна точка “А”
е леко, лек и light и Светлина
която се само-синтезира върху
стъклото, върху предния капак
с чадър, две устни – рибена храна
бензин издига се из синтетична жива
вена и ти се смееш, жив, жив, жив и live
и в къпинците растат къпини
тестото втасва в хляб
лицата са лица на други хора
и центрофуги изличават вчерашния
прах, така не свършва ничий
път, така се тръгват пътешествия.
©2008, м+д
