микроскопичната безличница луна

Сини очи – бели хлябове

In Поезия on 18 септември, 2008 at 9:00 pm

бели бели бели
(сини очите ти)
тихи ръце рисуват
(сливи с лъскави тела)
мълчанието по покривката
(топло изпечени сладки хлябове)
трохичка ли е трохичка е

©2008, м+д

  1. Ще повярваш ли, че когато казвам на Л., че е бял и топъл, това му боде самочувствието, защото не иска да е нито толкова бял, нито толкова топъл, но после продължавам “като изваден от фурната хляб” се усмихва със сините си очи. А ти винаги си казала с думи това, което аз съм си мислила :)

  2. Я виж ти! А пък аз си мислех, че е абсолютно неразбираемо.

All comments are screened for appropriateness. Commenting is a privilege, not a right. Good comments will be cherished, bad comments will be deleted.