микроскопичната безличница луна

Лилаво

In Поезия on 21 юли, 2008 at 11:42 pm

Северните ветрове
довяха мирис на айсберг
едно хлъзгаво слънце
увисна прободено на дървесните пики
ти си моето момче -
лилавият цветец по влажни поляни

и докато наблюдавам мъхестите камъни
хищното време си пълни търбуха
и се оригва на чакъл
святка ми с дългите
и колкото повече мълча
толкова по-зловещо то вие
и тракат разхлабените му винтове

стоп, прасе
още не е измислен
звукът
опитомяващ пейзажите
и дори да го снимам
е просто
лилаво.

©2008, м+д

  1. един от най-любимите ми цветове! [намиг]

  2. Мицева, виж ти!
    благодаря ти, че прочете! :-)

All comments are screened for appropriateness. Commenting is a privilege, not a right. Good comments will be cherished, bad comments will be deleted.