Комар
с кръвта ми напои
буцата умора
вековното жужене
в безкрайно много живи нощи
трябва да е изморително занятие
сравнимо може би
със старта на ракета
отместени въздушни маси
превиват в букли дългокоси степи
смалявам се
и в себе си се свивам
минавам гратис
през хобота му
защото той е слон
а аз съм молекула
така случайността избира
поредната си жертва
играе с фокусното разстояние.
©2008, м+д
поздравления
))
почти всичките ти стихотворения ми навяват някакво разбиране, което не може да се изрази с думи
като вихрушка
Alis, благодаря ти, че прочете!
Вероятно разбирането ти се дължи на това, че сме част от общ пейзаж. Амстердам, видях в блога ти, и Португалия… Да не се натрапвам, ама видя ли “Корк” – http://mislidumi.wordpress.com/2008/04/14/08-67/?
и Корк е много хубаво… хваща атмосферата. Порто за съжаление не съм го виждала още, което пък значи, че предстои
А Португалия средиземноморска страна ли е?
Преди време четох, че в тялото на всеки един от нас се съдържат молекулки от целия свят, от мъртвите тела на повечето някога живели на света хора, от праха, вдигнат по изоставен селски път на другата страна на земното кълбо. Защо една капка кръв в хобота на един комар да не е също такава една част. Колко ли хора са преминали през един комар.
И колко ли антични комари се съдуржат в един човек, мила Размисли? А Португалия, ами а де – средиземноморска ли е или океанска?