Тя не познава дългите пръсти на тъгата
и лепи светулки с плюнка върху окото на спящ телевизор
фарове изпращат крехки сигнали през претъпканата мекота на стаята
и корабите спят
спят митичните чудовища в черупчените си легла
излюпването е просто повод за единствен смислен крясък
и после – суета и взривове
джудже кръжи в костюма на муха
това е филмът
това е ФИЛМЪТ
Батман пише ти писма
увиснали от влажните саксии клюмат люлки от мушката
и е тихо като никъде, защото шепнат само
намигванията на фосфоресциращи тела
и няма да се блъскат в бреговете
захвърлени метални люспи и да дрънчат на кухо
(понеже тя е празна круша и семката й е пленено магмено ядро)
и риби, сбъркали сигналите
не ще се вплитат в жилавите мрежи
мадам Безбрежна Слепота ще ги изведе навътре
където синьото сгъстено е до черно
и хлад разхлабва жежкия нашийник
знаеш ли го това за случайните срещи на дълбоководни твари:
скарида срещу скарида
в лабораторията с прясно измитите стъкла
и спиртовата чистота на белите лавици
плиткокоритно светло като по пладне в Ада
когато зрели дини сладостно се пръсват
ПУК! -
къде ще ми се скрият
две зрелищни скариди
засмукани в обществено око
ало, тук всичко трябва да се види
1:1
и просто ей така
ще се търкаля кълбото уморено
до надписа: “Внимание,
тук свършва земната кора!”
до връхчето на прокъсания чехъл
домашен мореплавател с празна чаша, а иначе тя
не ги познава…
на тъгата.
©2008
Ами да…
Слепотата на очите може да те доведе до някои неочаквани приключения.
Слепотата на сърцето – до някои катастрофи (но тях може да наблюдаваш и от магистралата).
А слепотата на ума… даже не ми се говори за нея.
Но винаги остава оцията да вкараш в действие зрението на въображението за пътешествия, макар и в едно много вътрешно море.
Аз предприемам пътешествие след един-два дни… и се надявам като се върна да заваря блога в добро здраве и скаридено настроение
Ще се опитвам да чета медувременно бордовия дневник 
Попътни ветрове, Размисли!