Път -
конопена нишка през острите стръкове
млади жита изяждат до кръста окъснели колоездачи
и летя
и летя
и летя
остреща се смее луната
срещу пленени във фенерите комари
и онзи петъчен дъх
на загърбена тревога
го свива в кълбо
горе
където лете не гасне
плахата ласка на небесния вулкан
скаридена тиха тъгата на Севера
в индигова риза
прозрачна
като медуза
тъмата
се спуска
хладна ръка носи себе си
в люлка
мълчи
моето тролско упорство.
©2008, м+д
