Герхард Рихтер, “Облаци”, 1978
≈
Герхард Рихтер нарисувал облачното небе в края на 70-те
за столовата на статистическата служба в Дюселдорф
кафето се реело дълбоко, дълбоко в сърцето на синьото
и отключвало господните порти с бира и наденички
последните не са изографисани
фикция на пренавита мозъчна пружина
лелееща за дъхав грил в ленива неделя
под рехавата сянка на орех в градина
но днес е понеделник
в столовата трака посуда
задушено със зеле, пет минути кафе
и следобедът се изнизва с последните изчисления
задръстването на главните пътни артерии
в пиковете часове с новините по радиото
и пластмасовите изпарения от таблото в колата
прашните стелки вътре и кестените отвън по променадата на Рейн,
с разперените листа – паунови опашки в зелено
и после у дома – с вестник и телевизия
един живот се изнизва
небесна платноходка
нуждата от ремонт на столовата
доведе критиците на по шницел и кола
и те откриха небето
шедьовър било
и отнесоха огромната изрезка Небе
с гигнатската ножица срязаха пъпната връв на службата
и тя полетя – металната птица
многоетажната бетонница
с асансьори във вените и оголена вътрешна стена
и кацна точно на време за новата седмица
без небе
украсиха зейнaлата липса с копие
друг простор за уморените погледи
тежката вежда на шефа пред пенсия
увисна като прекършен клон
изложиха обедните му облаци
пропити с миризмата на делничните обяди
на друга стена
в галерия
без столова.
©2008, м+д
лейт, знам, че ще минеш оттук.
Оставих ти това стихотворение в коментар под твоите облаци, обаче спам-филтърът ти реши, че съм натрапник и безцеремонно ме отряза.
ха-ма-че-съвпадения -
тъкмо ти писах в музикалните затвори,
кликнах на началната ти страница и -
облаците – прочетох,
разбира се,
и харесах фотото -
и се усмихнах на съвпаденията -
ха-ма-че-приятни-съвпадения
отивам да се разбера със спам-филтъра си -
каквото и да значи това )))))))
красива картина, наистина.
и хубав стих.
п.п.
проблемът е разрешен
и коментарът – позволен ))
Не знаех, че можело да се рисува и с думи!
Графе,
Малко е нечестна практиката да се рисуват фрески в затворени за външни лица помещения. Разбира се, и картините са затворени, но какво се получава, ако фреските се окажат шедьовър – нима в столовата се канят туристи? Да не би статистическата служба да не е подпомагана от данъците на всички? Защо да няма право публиката да ги види?
А иначе е показателно върху какво е проснал да отпочива погледа си човек когато се храни. (Тъкмо писах за удоволствието на храненето). Има стилове, според които се просва върху натюрморти, което е нормално, все пак те не шават и погледът не се стресира да ги следи. Друг стил натъртва на ловни сцени. Трети, на други хора седнали да ядат. Не бях чувала за небе…
Размисли, това небе е наистина внувшително. На снимка не действа така, защото е минианюрно. Видях го в галерията. Тое с внувителни размери. Загледа ли се човек, потъва. Невероятна дълбочина…