микроскопичната безличница луна

Такт

In Поезия on 7 юни, 2008 at 11:06 pm

Беше само предчувствие
за подредеността на обектите
в рамките
музиката
която плува навътре из мидата
вибрации в меден водовъртеж

преглътни запушалката
пей
пее тя
в острилката затъпен спомен
придобива нови контури
сложих черта
и я прескочих със смях
захарни стърготини
ръси лунен тромпет
беше само предчувствие
че танцуваш с портретите.

©2008, м+д

  1. пак го прочетох
    и пак ми хареса :)

  2. Покорно благодаря за вниманието!
    (следва: поклон)

  3. и артистично разтваряне на скобите,
    сред бурни аплодисменти ))))))

  4. Ами тя музиката е непоколебима подреденост. Освен ако не е джаз. Но дори той има пропорции и математика (на хаоса). Все пак никой джаз музикант не е почнал да импровизира и от тромпета му да излезе например песен на Шарл Азнавур.

    Когато бях малка в отсрещния блок имаше някой (едно момче), което редовно вечер свиреше на тромпет, упражнаваше се за урок. Беше много хубаво, само възрастните се оплакваха.

  5. Дано още да свири това момче! :-)

All comments are screened for appropriateness. Commenting is a privilege, not a right. Good comments will be cherished, bad comments will be deleted.