Салвадор Дали имал клетка за щурче
наиситна, не е стих! -
като кавез за канарче
но с по-тясна плетка
на решетката
в Порт Лигат
бродят сенките
на толкова уморени
насекоми
очите ми
плуват в басейна
еспадрилите на лудия
съхнат под престар кипарис
утре ще дойдат нови туристи
трябва да му сменим певеца.
©2008, м+д
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
А дали щурецът е бил уморен в клетката. Клетката сигурно уморява, понеже духът се лута и блъска в стените.
Размисли, вероятно и така е!
вместо коментар -
:
поезинка
да им смени певеца
докато очите им
все още светят в басейна
да им нарисува мехури
големи и топли
като на безтегловен удавник от снощи
да им
да ги
в тънката клетка
с изсушени думи
след кратка дисекция
накрая уморен и притихнал
да простре кожата си на стрелките на времето
да се слее с последния светещ поглед
под последната тнка вълна в тъмната клетка
и да изпише най-красивото бълбук
в най-тъжната си картина
салвадор дали имал щурче
———–
привет
Късно вечеря
тази нощ ще е ярка
свличаща се капка
по скалите на кея
най-старият мъж
разказва още за него
когато пуши
колко ли е часът?
_______________
лейт, здрасти! добре дошла пак
тази нощ погледите са отпуснати
водата е светлочерна
ноктите добре подрязани
тази нощ не вечерях
съблякох кожата си
и прорязах вълните
изпуснах стрелката на часовника
разпилях пръстите си под водата
косите ми пуснаха корени
тази нощ
денят не се събуди
по скалите на кея
пепелни устни
разказваха приказка
последна цигара
първо кафе
думите валят
с цвят на светулки
добро утро
Добро утро, Светулке!
Жабено де е,
зелено
и да се смеят,
когато скачат
в прохладното езеро.
а езерото в този сън беше блато
тялото лепкаво и слузесто
с кухи подметки
жабите спяха
светулките тъмнееха
добро утро ден
съвсем необикновен
бълбук ))
В куха подметка живее щипалката Лалка
с най-бухналата прическа от всички щипалки
и ей такива къдри като от захарен памук
има си дори огледалце
с перли и стъклени брилянтчета в рамката
Лалка е суетна щипалка
нищо че подметката е малко протрита
и гние в килера
под бидона с кисело зеле
порутен замък.
когато и една щипалка е стихотворение,
кое не е?
напоследък ям картофена салата
без кромид
оставям сварените картофи да изстинат
нарязвам ги на едри кубчета
и ги поръсвам обилно с оцет олио и сол
когато това удоволствие ми втръсне
спирам да ям
за разнообразие
имам си любим сладолед
казабланка тирамису
с ром и блат
повече от превъзходен вкус
светулките спят
щипалките щипят
когато ситуацията стане много блатиста
отскачам по разни гари
поръчвам си кафе в пластмасова чаша
и разпилявам мълчанието си
в погледите на случайни минувачи
подметките винаги са кухи
жабите спят
светулките тъмнеят
на отсрещнита релса
в един друг ден
оръфана лодка се белее
вътре стар приятел
изсънуван рефрен
не ми подава ръка
не ми подава ръка
тялото кухо и изтъркано
водата блатиста
непотъваща
само погледът се дави
по кожата ми
вадички кафе