Заваля
мирише на мокро дърво
и този потен въздух
се блъсна във фасадите
и ме върна на твоята тераса
с майските рози
белите дами в зелените тронове
(саксията обитава сърдит трол
и ги хапе по корените
а те суетно пищят
като сърдити балерини
и поклащат венците
в кадифените вълни на глас
който е невидим
фенер във вътрешен джоб
светулка в черна кутия…)
но ти си мрачен като облака
който храчи отровното жълто
защото си от друго тесто
може дори да е златна жилката -
изпъкналата вратна вена
която пулсира
докато ги галиш
заваля.
©2008, м+д
