Представи си го като танго
през триъгълниците на разперените пръсти
разтърсиш ли ги енергично -
подскача в гръдния кош зряла ябълка
и се свлича в стомаха
по траекторията на гръбнака
разпиляха ми се гроздовете, чепко
несъбрани аса в ръката
като дамата с ветрилото
спатията на душата
въздишаща над пурпурните мушката
в издълбаното от стъпки
предверие
с карото на мраморната
мозайката
блъснало стъклените междинни врати
ехото й се завръща
изтяга се сянка
в потъмнелите ъгли на олющен таван
понеже е горялa
в очен факел
на очакваща жена
едно перило
в извивка на арфа
мъж се изкачва
и слиза
отвъд арката
маргаритка между паветата
забравен вестник
във влака
муха смуче от стената на чашата
киселото на бозата
а дядо доволно си облизва мустака
по меката гънка
на панамската му шапка
гъсеница обикаля Земята
представи си го като танго
и коз!
©2008, м+д
Пише ми се днес много. Извинявай
Тъкмо наскоро по повод друго написано в твоя блог си мислех за играта на карти. Щях да ти предложа пасианса като игра, но не поетична, а разказвателна. В книгата на Итало Калвино например Замъкът на кръстосаните съдби http://www.amazon.com/Castle-Crossed-Destinies-Italo-Calvino/dp/0156154552 разни персонажи се срещат и разказват историята си в една общ игра на карти, като всяка карта представя дадено действие, стъпка, жест. И пасиансът нали е подобен механизъм за генериране на една история, личната, която човекът иска да разбере за себе си.
А комарът… Ако човек иска и може да отдели времето за това (защото когато играе мисли за дуго) може да види преплитането на няколко персонажи (играчите), които коват заедно една игра-история чрез интеракцията си и ходовете. Дамата е по-силна карта от десятката и го побеждава и така нататък. И накрая има победител, а движещ мотор е случайността, която уж никой не владее. И дори случайните дребни случки (не е ли интересно това словообразуване) може да имат влияние върху развръзката, като например една гъсеница.
Размисли, пиши си, на ме ми е интересно
Мислех си за играта на карти, която сама по себе си е история, нещо, което се случва и може да се разкаже. И всичко това в една носталгична рамка, един вид арт деко, понеже и картите често са такива.
Гъсеницата в интерес на истината наистина е друга история, но така ми залепна на карите, че не можах да я отсраня.
Признавам си.