Куклен театър
От бряг до бряг
и над бездънна яма
лявата обувка
с дясната
си разговаря
Small Talk
усмивчица в кристално огледалце
торбичката с червило, руж и бемка
без причина
обрамчилата островите Празнота
тази артритна парцалана
безтелесният артист
гросмайстор на съдбата
джудже с качулка
в кухината на глиненото тяло
скрило мишка
изгълтала в зърно
пресованото битие
а на врата - ключе
с универсален профил
обърнеш ли нещата наобратно
люпи лака лъскав гарван
монотонно
за закуска
замълчи! -
зъби падат
при ненужното раздвижване на челюстта
кости ръси кадифеното небе
загризало кората
на земна пита
върху която рицари без саби
приклекнали до тихо знаме
лениво капките броят
пот
слава
кръв
и път
по пъпната им връв
изпъната като топола
до вакуумното горе
звезди на бучки
гердан планети
черни дупки треперушки
видими на тъмно
невидими на светло
а в полумрак - прозрачни
като крило на насекомо
на полета в замаха
захарен памук
натъпкан в пещерата на устата
омекотява
стъклената острота
на произнесените думи
(а те се смеят, мамо,
хилят се и се превиват
сочат
плюят
тропат с крак
и къртят облегалки
а в гърлото камбани бие
кръстопътният гълтач)
светкавица в буркан с капачка
и щрак
неловко някак
е да се ръкопляскаш
когато в празното зад паравана
след бурята от разпилени кичури
така нелепо прозачно
насред бъбровото ѝ време
куклата
се строполи.
©2008, м+д
Харесаха ми:
огледалцето, защото създава една паралелна реалност;
Празнотата около островите, защото като безтелесния артист няма своя форма;
ключът, който има допълваща реалност към ключалката, за да сработят заедно;
вакуумното тъмно, което е огледално на пълното тук;
захарният памук, който замества празнотата в преносен смисъл както в буквален.
Въобще игра с негативното пространство (както му казват във фотографията) в различните му видове и което при различен поглед е огледално на “истинското” и двете някакси съставляват реалността.
Размисли, нали? Мислех си за черното в кукления театър. Може и да се е получило, щом го виждаш