Шуми и се вие в бръчката подвижният дом на пъстърви
плитката ми увисна от моста като махаща ръка
тромава въдица за присмех на подводни колонии
в трамплина на паяжината отскача погледът
към караваните отсреща
тумбестите мъже в сгъваеми кресла
с потни гърди и хлътнали пъпове
сновящите жени с цветна посуда
с тепсиести дупета и потничета, изпод които
препечената цепка на гърдите
флиртува с отворените бирички
вглъбен колоездач прелита в дъга над меките хълмове
а забравени деца обръщат с пръчки камъни на дъното
и падна зад баира
златната монета в касичката на поредния ден
влакът се плъзна с искрящи очи през дефилето
последният кос върху ръба на покривната козирка
изпя телеграма в четирите земни посоки
и се шмугна с криволичещ полет към къщи
шляпвайки черното върху очите ми
и аз не видях
не я виждам
скритата дума
заклинанието в сърцевината на хъркащата гора
с грохот се отрони някъде канара
и дълго трополя свличащата се земна опашка
отказа небето с троснатата луна да ми прошепне
с какво се хранят змейове
играя си с думи
произволно си ги редя
от наличния чакъл
делтапланер по течението
защото съм пъстърва.
©2008, м+д
