Нектар
“— Защо плачеш, Зайче бързокраче?
— Звяр се вмъкнал в моята колибка.”
Ран Босилек, из “Клан-недоклан”
Имаше вътрешен двор
с каменни плочи
и цилиндрични кофи
върху чиито капаци
с присвити очи
огушени котки следобеда мъркаха
отвън
като параклис
подпряна на зида
кабинката
от която милиционерът
лениво наблюдаваше
подрънкващото детско колело
с три гуми
и тътренето на двата крака
на Жената с кафяв пеньоар
на жълти цветчета
тя
обърнала поглед навътре
в точката на равновесие
бавно изкачваше улицата
майка на три поколения
в края на 70-те
трамваите къртеха въздуха
с младежки тромпети
някак бийтълсово забранено
и релсите им лъснати като саби
на четници върху жълтите плочки
от отворения прозорец на партера
лъхаше на мухъл и бакелит от прегорял контакт
и последното дюкянче на бръснар
с киселия сапунен аромат
по-горе
след стотина потътрени крачки
и множество: “Добър ден, как сте?”
в коритото на чешмичката
гугутки утоляваха
необезпокоявани своята жаждата
под сянката на цъфнали кестени
жената заплиташе на две куки деня
толкова много жилетки!
по обед с пилешката супа
погълваха децата братя Грим
с хляба - клан, клан, недоклан
пощальонът бе митично изчадие
и се казваше Торбалан или Квазимодо
който биел камбаните
под зеленясалите кубета на храма
разклащайки влажна брада
донесе телеграма
починала била някаква сестра
а те с писък се скриха под масата
и се заклеха
когато пораснат
да разпорят торбата
с онзи големия нож от кухнята
третия шкаф
в ляво
/*
експлозивно свита история
в глътка нектар
*/
вървя по разбитата улица
покрай изтръгнатата кабинка
на чието място в безплочната яма
се съвокупляват фасове и шумни пликчета
разръфано ухилени парцали
и фосили на спринцовки
покрай някаква глупава пицария
с мръсни маси и потни бирички
и кафене с черни стъкла
от което надничат свирепите погледи
на стари приятели с пищови и мацки
покрай прашасалите прозорци на партера
до бордюра
пред който солетените ми крака
не веднъж са спирали объркани
/*
преглъщам
тази мъхеста тъга
от смлени кайсии
с горчивото сърце на костилката
*/
моят
срутен
раздробен
и смлян бордюр
ветровете пясъците му отвели
мачкан от гумите на демонични коли
окървавен и ритан
дран
храчен
хапан
клан
клан
и заклан
котките
кучета
ги яли
,
Много различен стил този. Някъде отпреди две седмици. Може би правиш пролетно почистване.
и аз мисля, че е много различно. и лично. и го прочетох на един дъх без пауза и преглъщане, експлозивно свито, както ти казваш, така че частичка да остане и в мене
Размисли, май си права. Май търся нови форми. Пък може и да е почистването
Анчет, радвам се, че е въздействало. То човек като пиша така, не знае как звучи в чужди уши.
Иначе и аз не знам, що за животно ще излезе, ама май са си чакали реда тези няколко различни неща. Просто си помислих, че искам да пиша така, че да е интересно. Разказвателно, просто като песничка… такива разни мисли.
Благодаря ви за коментарите!
Песничка, викаш. Звучи като адски тежък рок. Винаги съм подозирала, че слагат нещо в нектарите и амброзията.
To4i, къде се загуби, маминото?
Нектарите са по стара рецепта. Нищо чудно и стрити вълчи нокти да им слагат. Щом звучи като тежък рок, значи, може би, не съм сбъркала