Върху стеблата на лампите
оставяме профила си
когато вървим
се пилеем
от подметката до връхчето на косъма
всичко е зърно
по зърно
малина се изтъркули от мрежата
сред бетонните кошчета
не е плод
мехури с деликатна ципа
миниатюрна огърлица
в прозрачна длан на градски трол
обитаващ мъхеста фуга на тротоара
открие ли моя профил
звъни на трола в твоя град
и не е нужно да си разказваме
за еднодневките.
©2008, м+д
Онзи летен сняг
който замрази жерава в полет над градината
и розите сви в перли
трябва да е целувка
познавах такъв човек
много сърдечен, но остър като бръснач
в отношението си към външния свят
чак желираше моретата
щом от брега отронеше дума
и яхтите пленени ръждавееха
захвърлени орехови черупки
след пир на хищна катерица
този човек днес е минал по алеята
спирал е пред всяка врата
и е чел фамилните имена от пощенските кутии
кънтящи под напора на вкочанените вестници
цветни листчета
изпомачкани писма
кълба мръсотия по вътрешните шевове
през отверстието топчето на окото му
се е плъзнало по ежедневните информационни потоци
в командния център – ТРЕВОГА! – старт на лична ракета
в необятния вътрешен космос
после го видях да плюе
телеграфно няколко думи
в бокса камбани да бие
всяка сутрин заключвам душата си
в пощенската кутия, ето – признавам
че разхождам обвивка и сменям няколко заучени усмивки
докато тя – послушното ми куче в тъмното гризе стоножки
и реди пасианси с мързеливите мравки
захвърлили плячката под листо
после пак ще помъкнат
своето бреме
по грапавата мазилка надолу
из лабиринтите нанагоре
уморен съм, момиче, и нищо не търся
и ти остаря под тежестта на косите
в които всяка изречена дума
е увиснало избеляло мънисто
твоето куче
моето куче
аз пък нося съrцето си в цигарена кутия
нима не си знаела? -
бихме били
най-добрата двойка в града
ти без душа
аз без сърце
и върху само един квадратен метър от тази безкрайна Земя
бихме си построили ледена кула
чиято форма разтваря се в себе си
(хармоника на усещания
супер горещата среща на жадни камили
под неочаквано изригнал фонтан)
а отвън – гладка и чуплива като яйце
капсула на надеждата
изстреляна във улея на пълнокръвна вена
и ледникът подви опашка
като ударено куче
и кристалния му език близна връхчето на тропиците
и се строполи
в още топлата ми длан
най-синьото ти писмо.
©2008, м+д
Представи си го като танго
през триъгълниците на разперените пръсти
разтърсиш ли ги енергично -
подскача в гръдния кош зряла ябълка
и се свлича в стомаха
по траекторията на гръбнака
разпиляха ми се гроздовете, чепко
несъбрани аса в ръката
като дамата с ветрилото
спатията на душата
въздишаща над пурпурните мушката
в издълбаното от стъпки
предверие
с карото на мраморната
мозайката
блъснало стъклените междинни врати
ехото й се завръща
изтяга се сянка
в потъмнелите ъгли на олющен таван
понеже е горялa
в очен факел
на очакваща жена
едно перило
в извивка на арфа
мъж се изкачва
и слиза
отвъд арката
маргаритка между паветата
забравен вестник
във влака
муха смуче от стената на чашата
киселото на бозата
а дядо доволно си облизва мустака
по меката гънка
на панамската му шапка
гъсеница обикаля Земята
представи си го като танго
и коз!
©2008, м+д
От бряг до бряг
и над бездънна яма
лявата обувка
с дясната
си разговаря
Small Talk
усмивчица в кристално огледалце
торбичката с червило, руж и бемка
без причина
обрамчилата островите Празнота
тази артритна парцалана
безтелесният артист
гросмайстор на съдбата
джудже с качулка
в кухината на глиненото тяло
скрило мишка
изгълтала в зърно
пресованото битие
а на врата – ключе
с универсален профил
обърнеш ли нещата наобратно
люпи лака лъскав гарван
монотонно
за закуска
замълчи! -
зъби падат
при ненужното раздвижване на челюстта
кости ръси кадифеното небе
загризало кората
на земна пита
върху която рицари без саби
приклекнали до тихо знаме
лениво капките броят
пот
слава
кръв
и път
по пъпната им връв
изпъната като топола
до вакуумното горе
звезди на бучки
гердан планети
черни дупки треперушки
видими на тъмно
невидими на светло
а в полумрак – прозрачни
като крило на насекомо
на полета в замаха
захарен памук
натъпкан в пещерата на устата
омекотява
стъклената острота
на произнесените думи
(а те се смеят, мамо,
хилят се и се превиват
сочат
плюят
тропат с крак
и къртят облегалки
а в гърлото камбани бие
кръстопътният гълтач)
светкавица в буркан с капачка
и щрак
неловко някак
е да се ръкопляскаш
когато в празното зад паравана
след бурята от разпилени кичури
така нелепо прозачно
насред бъбровото ѝ време
куклата
се строполи.
©2008, м+д
Шуми и се вие в бръчката подвижният дом на пъстърви
плитката ми увисна от моста като махаща ръка
тромава въдица за присмех на подводни колонии
в трамплина на паяжината отскача погледът
към караваните отсреща
тумбестите мъже в сгъваеми кресла
с потни гърди и хлътнали пъпове
сновящите жени с цветна посуда
с тепсиести дупета и потничета, изпод които
препечената цепка на гърдите
флиртува с отворените бирички
вглъбен колоездач прелита в дъга над меките хълмове
а забравени деца обръщат с пръчки камъни на дъното
и падна зад баира
златната монета в касичката на поредния ден
влакът се плъзна с искрящи очи през дефилето
последният кос върху ръба на покривната козирка
изпя телеграма в четирите земни посоки
и се шмугна с криволичещ полет към къщи
шляпвайки черното върху очите ми
и аз не видях
не я виждам
скритата дума
заклинанието в сърцевината на хъркащата гора
с грохот се отрони някъде канара
и дълго трополя свличащата се земна опашка
отказа небето с троснатата луна да ми прошепне
с какво се хранят змейове
играя си с думи
произволно си ги редя
от наличния чакъл
делтапланер по течението
защото съм пъстърва.
©2008, м+д
………………………………..пулсиране…………сантасе………………………………………вълна…….
…пържено……………лабиринт…………………лайно……………..глас……
…..
връзки за обувки…………………
………….междучасие…………………клаксон………..диня……………………………………………………………слон…………………………….
…….религия………..
…..равносметка…………..бръчки………………………………………………………………………….
…………………коса…….бебе……………………………………………..
……………………………………..Ленън………..сладолед………………………………………….клон……………….
……корк……не пипай…….бенка…………..
…..
телевизия………………………………………………………доказателство за съществуване……
…лукче………….цвят………………………………………………..джазче……..
…….безсъници…………………………………клавиатури…………………………………
….относителност…………………………………………………………………………………………..
……гнилостта на думите………………………………………….долап…………………………………………………надежда…………….
….раздяла…….на море……………………………………………….
©2008, м+д
Хей, ти, гаден дракон
не ми яж куклата
тя е вълшебна и може да плюе злато
ако я обърнеш с краката нагоре
косите й хвърлят искри
по хладните плочи
мама ги мие
с най-студеното синьо.
©2008, м+д
планетата на миниятюрните човечета
е с размерите на ябълка
в космосмическата кухня
няма място за сантименталности
©2008
„— Защо плачеш, Зайче бързокраче?
— Звяр се вмъкнал в моята колибка.“
Ран Босилек, из „Клан-недоклан“
Имаше вътрешен двор
с каменни плочи
и цилиндрични кофи
върху чиито капаци
с присвити очи
огушени котки следобеда мъркаха
отвън
като параклис
подпряна на зида
кабинката
от която милиционерът
лениво наблюдаваше
подрънкващото детско колело
с три гуми
и тътренето на двата крака
на Жената с кафяв пеньоар
на жълти цветчета
тя
обърнала поглед навътре
в точката на равновесие
бавно изкачваше улицата
майка на три поколения
в края на 70-те
трамваите къртеха въздуха
с младежки тромпети
някак бийтълсово забранено
и релсите им лъснати като саби
на четници върху жълтите плочки
от отворения прозорец на партера
лъхаше на мухъл и бакелит от прегорял контакт
и последното дюкянче на бръснар
с киселия сапунен аромат
по-горе
след стотина потътрени крачки
и множество: „Добър ден, как сте?“
в коритото на чешмичката
гугутки утоляваха
необезпокоявани своята жаждата
под сянката на цъфнали кестени
жената заплиташе на две куки деня
толкова много жилетки!
по обед с пилешката супа
погълваха децата братя Грим
с хляба – клан, клан, недоклан
пощальонът бе митично изчадие
и се казваше Торбалан или Квазимодо
който биел камбаните
под зеленясалите кубета на храма
разклащайки влажна брада
донесе телеграма
починала била някаква сестра
а те с писък се скриха под масата
и се заклеха
когато пораснат
да разпорят торбата
с онзи големия нож от кухнята
третия шкаф
в ляво
/*
експлозивно свита история
в глътка нектар
*/
вървя по разбитата улица
покрай изтръгнатата кабинка
на чието място в безплочната яма
се съвокупляват фасове и шумни пликчета
разръфано ухилени парцали
и фосили на спринцовки
покрай някаква глупава пицария
с мръсни маси и потни бирички
и кафене с черни стъкла
от което надничат свирепите погледи
на стари приятели с пищови и мацки
покрай прашасалите прозорци на партера
до бордюра
пред който солетените ми крака
не веднъж са спирали объркани
/*
преглъщам
тази мъхеста тъга
от смлени кайсии
с горчивото сърце на костилката
*/
моят
срутен
раздробен
и смлян бордюр
ветровете пясъците му отвели
мачкан от гумите на демонични коли
окървавен и ритан
дран
храчен
хапан
клан
клан
и заклан
котките
кучета
ги яли
,
магистрали в полезрението
мантинели плъзнали алуминиевите си езици
мостове с провесени стомаси
слънцето в насрещното платно
моят ден е уморен
като късна смокиня се пука
по ръбовете на чантата ми
скърцат конците
конопени струни на рутината
циферблати
скáли
таблици
и носни кърпички
ня’кво книжле за губене на времето
пее щурчето в камината
стиховете – лаконични записки на мини-катастрофи
трески от тялото на личния Пинокио
бягам през полетата
Равна Земя! достигна ли края на тепсията
летя
без въжета
Черно и тихо е
когато хлопна врата
и личният ми демон надникне
от търбуха на гардероба
измежду ред ризи
и над прилежно сгънатите панталони
захапал маргаритка
пърха пеперуда
по нервните стени на сърцето ми
нямам смелостта
да изхвърля този протрит чорап
който в мрака примката ми свива
върни се и се разпилей
като мъниста в метална кутия
задрънчи ми стар запис
с деформирания си глас
дигитализиран спомен от сметището
моята уморена мисъл
се рее над майските ниви
вчера ли забравих там някоя
непотребна дрънкулка
оттогава все търся
отговора на незададен въпрос
колко е часът?
или може би
днес ще вали ли?
някоя баналност колкото да се завърже разговор
или просто да бях казала:
бръмбар описа в местния вестник
трудностите на летенето в малки кръгове
вчера гледах реклама на джобно ножче със завидно дълъг живот
столетник дялкаше започнат още в детството олтар
с бикове и велосипеди
грамофон и полетели триъгълници на забрадка
няколко хълма и весели комини
в подножието пикник с наденички и гевреци
пирамида от циркови близнаци със здрави прасци
и майка прегъната над детска количка
сочеща с пръст в небето цепелина
грозде и ябълки, хляб и буци
топка и пушка и татко и крава
книга и чаша и чаркове от машина
гарвани и пчели уплътняващи
всяка свободна секунда
в композицията на скоростно прелитащата реклама
АМИН и КРАЙ -
шумен пясък ръси екран
и попитах
дали на сватбата
на общи познати
сестрата на булката
наистина
е събула обувката си в скута му
и той потвърди
отпивайки от бирата
после се смяхме
като болни песове
забравили че вали
леден пролетен
едрозърнест и стъклен
дъжд над градината
пушек опушва охлюв в комина -
една необичайна картина в природата
не видя слънцето луната кълба да навива
не видя окото на къщата притворило клепачите
не видя ръжделивата порта скърцаща вещо
не видя огризката от пържолата изстинала в чиния
не видя танцуващата под лампионите човешка маса
не видя празната бутилка върху дънещата тон-колона
не видя ножката която изтървах в джоба ти
как двама съзаклятници
развеселени до смърт
и театрално сериозни
размениха
чорап.
_________________________________
 | mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | Anonymous на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
Кръстопът
