Дървесина

Може да е заблуда
лицето в огледалото
разнищено и вехто
снощно жълтурче свило цвета си в стрели
кучета и котки в черния дроб
и лош дъх от разронените зъби
може да е вярно
че дяволското огорчение
което пирува в душата
и цепи езика ти в змийски профил
е само мимолетно явление
черен легион препускащ на хоризонта
щом отрониш дума
градушка дрънчи по ламаринения навес
и се оригва стомахът на фасове
трябва да е измама всеки лъч
от жлъчната пяна на ореола ти
и лекотата на жестовете ти
вероятно е преиграна
нелепа гротеска
джудже
подритвано под трона

щом си неспособен
дори през ум не ти минава
и в най-натрапчивия си сън
го обърсваш с опакото на ръката си
да поискаш прошка
за обрулените клони

рухнал татко.

©2008