Световъртеж от прекалената яркост на пролетната природа
Свирепо жълтурче свива ивиците си в остри фунийки
изсъхва в акордеон преди да избухне в семка с чадърче
мравка катери млечно-зелената колона под короната
върху чиито остриета пулсират кървави късове птиче цвърчене
и се стича агонизираща лудост от експерименталното отделение на природата
за синтезиране на тежки аромати
тъпото хилене на екзалтирана патица
натруфила задника си с мастилено-синьо перо
щръкнало като антена
радарче с връхче зъвъртяло около себе си кръгче
като напълно съвършена букла от найлоновите коси на кукла
личен водовъртеж в който погледът потъва с вдигнати ръце
потъва потъва потъва потъва и отново отскача
нъвън към лъскавото тяло на птицата
с идеалната тромавост на зигзага му по тротоара
сякаш обул ѝ е Господ джапанки
а те току-виж се изхлузят
и оголят нелепи човешки крака
с педикюр
и може би с пръстенче
крака елеганто пристъпящи
пърхащи
сякаш понесли се на въздушни възглавници
над хартиени чаши и пликчета
над строените бетонни кошчета
и въоръжените до зъби жълтурчета от разделителната ивицата
между поляните и тротоарите
между небето и каналите
по диагоналния полет на стършела
и въртеливия танц на очите
миг преди
да се срутиш.
©2008
Намирам контраст между тежко и леко и преобръщане на света на тази основа (световъртеж). Тромавост, изхлузят, пърхащи, въздушни, въртеливият. Срутиш
Ами, вероятно. Мен пролетно време ме хващат лудите, защото ми е много много ярко. Дори и слънчеви очила не помагат.