Чуя ли Португалия
сърцето ми се свива в граната
миг преди да докосне земята
има ли магнитни точки на духа
с неразгадаемо значение
спукан нар
и боровинков храст
главата на тюлен сред сивите вълни
и тишината на заснежените канари
бялата нишка на прелетял самолет
и мирисът на канела от дюкянчето на ъгъла
в Порто умира денят
в каналната струя
в която мургав хлапак мие августовските си крака
прокисналият задух на Портвайн
и трамваят сякаш изваден едно към едно
от детския ми спомен в София
беля си с ножка корк от кората
моя португалска близначке
с двойно по-големи зъби
и захапка
в която свисти езикът на мореплавателите
ш-то и ч-то и ж-то
ж-то и ч-то и ш-то
беля си с ножка
от непритежаван спомен
корк.
©2008
Граната=нар!
Сърце също (според католическата образност).
Много харесвам нара. Много е богат със значения и е оспорван като свой от толкова много култури…
Гледай тогава “Цвят на нар”.
Размисли, и аз бях удивена от тази спонтанна асоциация. Защото уж ми хрумна случайно, а пък не е. (Малко нескромно прозвуча, в смисъл, че моето намерение бе далеч по-обикновено
)
:–)
Узумаки, здрасти! А какво значи “узумаки”? Бих гледала “Цвят на нар”, не намирам обаче достатъчно инфо. :–/
Well, “uzumaki” means “vortex”, но в по-широк смисъл означава и “спирала”.
А “Цвят на нар” е рядък филм с наситена източноевропейска символика и ти го препоръчвам горещо, както и другите филми на същия режисьор (особено “Сенките на забравените прадеди”).