Това е бокс. Той разказва. За да го чуете, моля, последвайте връзките (напред към бокс 1). И така до края. Преминете през всички етапи. Само тогава той ще развие пълнотата си. “Бокс 0″ е празен. Кръстословицата на два бледи лъча, прокраднали се през цепнатината и още без-думи. Накрая ще се завърнете отново тук. Ако щракнете върху картинката, ще се озовете в началото на блога. Това е шега, да не вземете да го прочетете внимателно до последната публикация. 
назад към себе си 
напред към бокс 1
©2008
пак успя да ме изненадаш!
интерактивна поезия
А може ли да се избират следващите стъпки?
Един вид поредицата Choose your own adventure
Razmisli, за съжаление не! Иначе добре разбираш какво ми се върти в главата. От много време искам да направя една самопишеща се история, с много разклонения. Такива неща са правени, разбира се. Но може да се доизпипват, защото технически вече е възможно повече хора да се включват (нали уж web 2). Всъщност веб-пространството си е такава история и индивидуалните търсения са генератор на лични историйки, ама да не се заплесвам – това също е интересна и много дълга тема. Хубаво е да има и някакъв гегератор на случайни връзки. Но такъв проект е твърде мащабен за блога и един човек.
Иначе това тук исках да го направя това праченце като Image map – тоест едно надупчено черно и когато кликнеш върху дупките, те те отвеждат към съответните текстове. Както често ми се случва при блоговите ми експерименти, формата се оказа, че елиминира всичко в кода, което е по-изчанчено. Затова прибягнах до отделните докумнети. Получи се кръг, който се връща отново в същата публикация. И сега идва най-интересното – това, че снимката води към началото на блога – и понятие си нямам откъде се взе тази връзки.
Това си е просто грешка, която е резултат от опитите ми да направя нещо друго. Когато видях “неканената” връзка, понечих да я махна, после се зачетох в нещата отпреди години и видях как нишката ме отвежда отново тук. Гледай ти, Онзи е решил да ми погаже, че може да направи от огризка човек 
. Или най-малкото да ми покаже един вътрешен кръг, за който аз самата не се бях досетила. Та така. Хей, да не си помислиш, че сега трябва да изчетеш целия ми блог 
Една от красивите шеги на случайността се получи май.
Мицева, радвам се, че изненадвам и други хора освен сама себе си
Аникруш, ама не ми се скара за безобразния дизайн, ти дискретничке
Аз видях, че има два вида линка, но да ти кажа често си мисля, като имам свободно време ще почна да чета подред старите ти постове, така че започнах отнякъде (въпросът е само да си отбелязвам докъде съм стигнала!)
Razmisli, може да поставяш коментар: “днес дотук”
.