Ян и майският бръмбар
Стъкло
метал
и вятър ускорен в тунела
между многоетажните фасадите
обърнал вратовръзките
изпълнил черните крачоли
коси в игли изтеглил
издул гърба на бялата му риза
с навития ръкав
Ян
стъпил върху устните на подлеза
Ян
труди се за трима
час по час
ден след ден
крак след крак
нагоре по мраморните стълбища
в стъклената капсула на асансьора
пред мониторите бълващи
последни новини от борсите
и дискретните семейни снимки
върху бюрата на колегите
Ян
който хранеше елен
в градината на родния си дом
и слушаше захласнат приказка
за невероятните приключенията
на майския бръмбар на Луната
Ян
който си каза
няма да тъпча с крак
и най-дребната гадинка
и Баща му пак го привика
на неделна визита
в този най-свят ден от седмицата
в който Господ лентяйства в бяла постеля
и го попита
беше ли ползотворна
седмицата ти синко
бавно растеш
бавно учиш
ходиш прегърбен
бавно мислиш
бавно четеш
лошо ядеш
и после го прати да се упражнява
Бащата
който спеше с брадва под леглото
навик от войната
Бащата
който един ден разби китарата
в стеблото на бора
а майката се скри зад пердето
набута във фурната
тавата с пресния бут
и затръшна вратичката
птица простена
смола слепи онемелите струни
аромата на печено подгони лениво мухите
Ян
дялка с ножката
пика
отвътре къркорят вагоните
в сгъвката на ръката
мехурите на стари болки
а той има още толкова работа
стъпил върху устните на подлеза
този от всички най-добър
Ян
обърна окото навътре
към неоновите копия на лампите.
©2008
