Спомен за жена с кок
на Баба Коци
Когато бях кукла
с коси от черни спирали
Баба носеше нейните прибрани
на огромен стегнат кок
Тя беше тъкачка
в “Начо Иванов” -
вълнено-текстилен комбинат
с портиер и портрети на ударнички
и си счупи крака
при незнайни за мен обстоятелства
после дълго лежа
на миндера в кухнята
а аз си играех с лъжиците
наблюдавах обърнатото си лице в тяхното вдлъбнато
на вратата иззвъня
както често доктор Дурмишева
която имаше черна топчеста бенка
и преглеждаше Баба
здрава жена беше Баба
с ей такива земни глезени
и хитра като лисица
после пържеше мекици
и изгладнелите врабци от перваза
с цвърчене се къпеха в брашнените облаци
днес мисля си
сплитат ангели
сложния кок.
Така е логическо разпокъсано както само може да си го представя едно дете в преживяването си
От кока през портретите през счупения крак, през лъжиците и докторката със странно име 
Кокът трябва да се поддържа… сплетен даже.
Размисли :-), доктор Дурмишева и аз много си го хаесвам като име.