Посветено на мъж, който носи шапка с плитки

1.
пада
пада
пада
пролетният сняг
върху заспалите зюмбюли
на шапката ти вълнените плитки
отнася северният вятър
по линията на хоризонта
като немирни хвърчила
и тук -
каква баналност! –
потеглям с влака
на юг
през села
през села
през села

2.
на втората гара
се разминавам
със завръщащи се птици

твоите развяни плитки -
най-интимната комуникация

3.
няма
ръка
стиска
гърлото
на китара
на тази гара
на тази гара
на тази гара

кракът ми прекрачва
маркираната линия на тротоара

4.
зюмбюли
сателити
разтварят с гръм
омайно сините очи
тук вълнените шапки
нямат
плитки
и сняг
на пролет
не вали.

©2008