Когато тръгна към теб
ще напълня джобовете със захарен памук
да прелива на вълни по крачещите хълбоци
като разлюлени розови коси на кукла
а ти ще дръпнеш от канелената си лула
и втренчени гугутките в шубрака ще въздъхнат
и после ще се изтърколят като презрели круши
в подножието на комините отсреща
с ореол от дим и кисел прах
катранените или златните водите
под моста ни ще се излеят
щом стъпките кръстосани
след миг се разделят?
©2008
