Всички прозорци разбих
и пак не влитат тук птиците
само завесите театрално люлее
тихият вятър
като остатъци от спукани балони
през решетката на сплетените колни
наблюдават ме отсреща
стъклата затъмнени
на чужди жилища
дискретно скрили
килимените си сърца и тежките си полюлеи
сапунената чистота на белите им черчевета
топка изтуптя два пъти по паважа
изтъркули се безмълвно зад плета
през две преки някой разсвирва тромпета си
а аз се загръщам в жилетката
семка съм
лесна храна
ти си моята врана.
©2008
Аз свраките и гагргите ти тепам….имам си пушка,на въздух…
брато
, не тепай – живинка са и те.