само няколко стъпки до края на зимата
балтоните тежат като прогизнали
със снеговете на всички времена
(гарванът никога не съблича перата си
и не лющи черното на човката си
за да бъде бял ангел)
сезоните изсмукват цялата ми сила
с прекалената си краткост
с капризното непостоянство
и несиметричното делене
на тъмното от светлото
със събличането и обличането
ритмичното тиктакане
на неумолимите часовници
претендиращи да владеят положението
като диригенти размахващи златните си палки по циферблата
стъпили в центъра му
с обувки свързани със зъбчати колела в утробата на земята
по бялото на очите ти разпознах
че се вглеждаш навътре в себе си
по обърнатата с хастара навън дреха
закачена в тъмния ъгъл на гардероба
разпознах отминаването на поредния сезон
и коригирах хода на времето
побутвайки стрелките с пръст
коя ли смутена кукувичка
скрита в дървената си къщурка
чака пружината да я изтика
в свободното пространство на стаята
за да възхвали поредния настъпил час
©2008
топло, като топлото вкъщи през зимата
осезаемо
много ми хареса. поздрави
Ани
Здрасти съседке, вали ли в Бохум?
Благодаря за коментара ти! Радвам се, че те е докоснало сирачето-стихче от края на зимата
а стихчето наистина ме докосна!