микроскопичната безличница луна

, , , , , , , ,

живот в папки (донеси ми чай)

In Поезия on 7 март, 2008 at 11:07 am

първи номер

донеси ми чай

втори номер

от градината на Ю със смеещите се очи

трети номер

черната мъка и зелената радост

четвърти номер

в пълното ръзлистване Господ заключва аромата на истината

пети номер

в изсъхването и свиването - мъдростта

шести номер

цялата вселена изтъкана е от чай и суета

©2008

  1. товае супер впечатляващо!

    Мицева 7 март 2008 at 12pm

  3. Ти ме уби !!

    kanew 7 март 2008 at 3pm

  4. провокативно и интересно, освен самото стихотворение

    nin 7 март 2008 at 5pm

  5. да не ме разбереш погрешно исках да кажа, че формата и стихотворението заедно са провокативни и интересни точно мисли+думи

    nin 7 март 2008 at 5pm

  6. йеее

    това е като торта – хармония (или поне търсене) между вкус и изглед

    batpep 7 март 2008 at 7pm

  7. Страхотно хрумване!!! :) И твърдият диск придобива поетично име в тази игра.
    Особено като отваряйки всяка папка се получават различни разслоения. (Няколко нива по-горе, невероятно :)

    razmisli 7 март 2008 at 7pm

  8. Пък аз покорно благодаря за многобройните отзиви. Ех, как се радвам, че ви въвлекох в лабиринтите на моите лудости :-)

    Не искам да ви подценявам, вероятно сте го открили, но да питам – а видяхте ли „вътрешните стихове“; тези, които се виждат, когато човек мине с мишката върху картинките? Мисля, че това трябваше да го обясня в началото.

    mislidumi 7 март 2008 at 7pm

  10. Много, много интересно!!! Искрено те поздравявам! :)

    Жени 8 март 2008 at 11am

  11. Чай за душата

    Смъртта се приближава
    лениво
    все още имам време
    да я направя
    героична
    .

    Grimm 9 март 2008 at 12am

  12. Толкова много положителни отзиви са много задължаващи, благодаря. Призовавам и критиците! Не мълчете.

    Grimm :-) вече нетърпеливо чаках петъчния ти коментар.
    Това е много добро -“Чай за душата“. Особено точката на новия ред.
    Може и в обратен вариант – с точка в началото и Голяма последната дума. Примерно нещо подобно:

    .
    избива охрата
    по белите стени
    земя, греди и дъх
    е материалът
    от който се строи
    Човек

    mislidumi 9 март 2008 at 12am

  13. „живот в папки (донеси ми чай)“
    -
    невероятно!!
    !

    late 9 март 2008 at 9am

  14. идеята ми допада. поезията не ще коментирам, не съм компетентен.
    но папките ме навеждат на мисълта как постепенно животът ни става низ от нули и единички.
    не съм от носталгичните типове, но фотографиите върху хартия си имаха своя чар :)

    bronco 9 март 2008 at 4pm

  15. late, добре дошла отново ;-)
    bronko, да опазим хартиените снимки и пишещите машини!

    mislidumi 9 март 2008 at 7pm

  16. пак четох,
    пак ме грабна!

    добре заварила :)

    late 10 март 2008 at 9am

  17. Е, сега и формата ми взе акъла :)

    ПП: На моя браузър, като мина с мишката върху картинките не появяват текстчетата ;)

    Георги Фурнаджиев 10 март 2008 at 7pm

  18. Георги, firefox li? Ей сега видях, че целият блог изглежда ужасно с този бръузър
    :-/
    Хм… язък! Мислех, че с Firefox всичко става по-красиво, а то…

    А имаш ли идея как да направя така, че и с него да се виждат?

    mislidumi 10 март 2008 at 7pm

  19. И на мен не ми се получава с автоматичното отваряне на папките. И имам огнена лисица.
    Исках само да добавя, че такова йерархично смислово редуване е наистина голяма хрумка, за която е чудно как никой досега не се е сетил, при положение че големината на отстъпа в свободния стих по принцип има смислово йерархично значение. Много й се радвам на хрумката!

    razmisli 10 март 2008 at 11pm

  20. размисли, и на мен ми е чудно как не ми е хрумнало преди :-) Защото е някак много интуитивно и елементарно.

    За лисицата – малко недоразумение! Не си ме разбрала правилно. Папките не могат да се отварят. Всъщност аз исках да ги направя отварящи се, като ги мина през ZIP. Но проблемът беше този, че кирилицата не отговаря на стандарта и не можах. Иначе щеше да е супер всеки да си щрака, както ми беше първоначалната идея.

    (Сега като говоря за идеи, моменталически ми хрумна пак нещо, свързано с горното, ще го изпробвам и се надявам да ви зарадвам пак)

    Та като видях, че не става, направих от разгънатите папки снимки. Снимките обаче имат описание. Като минеш с мишката по снимката (за съжаление с Експлорер, а не с Лисицата), се появява описанието на снимките, което е също стих.

    Сега стана тъпо с толкова обяснения, което ме навежда на мисълта, че трябва технически по-добре да подготвям нещата, преди да ги пльосна тук. Но за тези, което не виждат „вътрешните текстове“, ето ги тук:
    първи номер:
    донеси ми чай
    втори номер:
    от градината на Ю със смеещите се очи
    трети номер:
    черната мъка и зелената радост
    четвърти номер:
    в пълното разлистване Господ заключва аромата на истината
    пети номер:
    в изсъхването и свиването – мъдростта
    шести номер:
    цялата вселена изтъкана е от чай и суета

    mislidumi 11 март 2008 at 11am

  21. Predlagam tova stihovo isobretenie da bade prevedeno na vsitchki vasmojni esitzi i rasprostraneno kato „sapasena marka“.
    I srjada moje da bude ponedelnik.
    Sapotchni pone!

    NelPet 11 март 2008 at 12pm

  22. Опитай да сложиш стихчето И като стойност на атрибута title. С други думи пиши нещо от сорта на

    По спомени може би ще свърши работа …

    Георги Фурнаджиев 11 март 2008 at 12pm

  23. Оф не излезе … виж си коментара през съответния интерфейс … :)

    Георги Фурнаджиев 11 март 2008 at 12pm

  24. георги ф., мерси, пробвах, но не е оптимално решение, защото атрибута title не върви с „img“, а с „a href“. А като сложа на картинката връзка, тогава тя се огражда в нериятна рамка… сега ми хрумва – а не мога ли локално да дефинирам CCS и да няма рамка? Хм… трябва да пробвам

    mislidumi 11 март 2008 at 3pm

  26. А за CSS – доколкото си спомням може да се редактира само при платените блогове на wordpress.COM
    Тук има нещо по въпроса
    http://faq.wordpress.com/2007/07/26/upgrades/

    Георги Фурнаджиев 11 март 2008 at 4pm

  27. [...] в Поезия by mislidumi на март 13th, 2008 Поетичният експеримент “Живот в папки” предизвика огромен интерес, съдейки по статистиките [...]

    Един необходим коментар по “Живот в папки (донеси ми чай)” « ю 13 март 2008 at 11am

  28. Преведох моите папки по подобна на твоята система и ето какво се получи (не е поетично, а само игра):

    Животът ми,
    животът ми преди,
    когато знаех само нещо важно:
    как да не слушам поучения,
    да дешифрирам образи,
    как да чета,
    анализирам чудеса,
    да пускам пипалца към тъмното;
    когато готвех супичика с ориз
    и временно подреждах листове в кутии;
    когато знаех всичко.
    животът ми сега:
    кошмарите
    писмата
    и всичко друго все нахвърляно.

    Глосар:
    Животът ми = My Documents
    Животът ми преди = Documents from Mac
    и за останалото е лесно да се отгатне (кошмарите=My Videos) :)

    razmisli 19 март 2008 at 5pm

  29. Пусто отстъпите не се получиха в коментара ми :(
    А картинките не ги владея както ти си ги направила :(
    Надявам се, че има някаква логика и без остъпи за абзац.

    razmisli 19 март 2008 at 5pm

  30. Размисли, :-) , хей супер! Отстъпките се виждат в личния ми мейл, ще се опитам да ги внеса отново в коментатара ти. А защо животът ти сега е някак „зловещ“ с тези кошмари и писма? :-)

    mislidumi 30 март 2008 at 4pm

  31. :) Най-после, добре завърнала се, че ние тук се измъчихме без тебе! Сега като разопаковаш куфарите, като си починеш от приключението, като…, чак тогава ще чакаме новите разкази с изгризаните ни нокти.
    My Videos са кошмари, защото в тази папка си събирам интересни клипчета (и много от тях дори странни), които евентуално бих използвала за орбазователни нужди. Не правя собствени, а и да правех, щяха да бъдат кошмарно лоши :) Писмата са записани мейли по разни теми, които съм счела за необходимо да запазя – те не са кошмарни, само са силно неподредени!

    razmisli 30 март 2008 at 5pm

  32. Просто ме е срам да покажа неподредеността на моите документи. Първо запазвам неща на десктопа, за да става бързо и запомням къде са разположени – долу дясно са важните, горе в средата са глупостите. Като се понапълни десктопа ги пъхам в една папка с датата и папката прашам на едно място. Когато започна да търся нещо, се опитвам да си спомня по кое време е било запаметяването му. Работните неща запазвам в работни папки с вълнуващо непрогледна йерархия. Големият трик на целия хаос е, че готовите версии носят етикета 11. Например, ако пиша статия за домата, готовата версия е примерно „domat11.doc“. Има и етикет 33, който има лирически подтекст. Това е абсолютна лудост и който работи с мен, е на ръба на истерията :-) . На всичкото отгоре, точно такъв хаотичен човек се занимава предимно с класификации :-) хахаха

    mislidumi 30 март 2008 at 5pm

  33. [...] на поетично забавление. След кубчетата и папките и папките, последва дълга “творческа” пауза и днес се [...]

    Поетично бинго « ю 24 април 2008 at 6pm