Понякога тишината е бяла
като мляко в прозрачна чаша
със запотени хладни стени
случайно отронена дума
троха на повърхността
завъртаща своите кръгове
бавно с достолепна грация
засмукваща в порите
на тестеното си тяло
тишината на бялото
докато натежала
като топка за боулинг
се плъзне по лъскавия под
надолу
право към целта на дъното
изкрещиш ли
ще се пресече
в киселостта на прясно сирене
заключило в недрата си фосилен скелет
ето така се правят планети.
©2008



