Ти си певецът
чийто глас се изтърколи в мивката
и потъна в канала
(ей така
с щракването на пръсти
се врътна
и се плъзна
по сапунената диря
пред очите на вкочанените от изненада длани)
оттогава
все къркори в тръбата своята песен -
зазидан в стената
тромпет.
©2008
1.
пада
пада
пада
пролетният сняг
върху заспалите зюмбюли
на шапката ти вълнените плитки
отнася северният вятър
по линията на хоризонта
като немирни хвърчила
и тук -
каква баналност! –
потеглям с влака
на юг
през села
през села
през села
2.
на втората гара
се разминавам
със завръщащи се птици
твоите развяни плитки -
най-интимната комуникация
3.
няма
ръка
стиска
гърлото
на китара
на тази гара
на тази гара
на тази гара
кракът ми прекрачва
маркираната линия на тротоара
4.
зюмбюли
сателити
разтварят с гръм
омайно сините очи
тук вълнените шапки
нямат
плитки
и сняг
на пролет
не вали.
©2008
Потеглям на север към земята на фризите. Надявам се на повече слънце, по-малко бури и няколко морски приключения.
В програмата са включени:
)и други предвидими и непредвидими преживявания.
До скоро!
Когато тръгна към теб
ще напълня джобовете със захарен памук
да прелива на вълни по крачещите хълбоци
като разлюлени розови коси на кукла
а ти ще дръпнеш от канелената си лула
и втренчени гугутките в шубрака ще въздъхнат
и после ще се изтърколят като презрели круши
в подножието на комините отсреща
с ореол от дим и кисел прах
катранените или златните водите
под моста ни ще се излеят
щом стъпките кръстосани
след миг се разделят?
©2008
Всички прозорци разбих
и пак не влитат тук птиците
само завесите театрално люлее
тихият вятър
като остатъци от спукани балони
през решетката на сплетените колни
наблюдават ме отсреща
стъклата затъмнени
на чужди жилища
дискретно скрили
килимените си сърца и тежките си полюлеи
сапунената чистота на белите им черчевета
топка изтуптя два пъти по паважа
изтъркули се безмълвно зад плета
през две преки някой разсвирва тромпета си
а аз се загръщам в жилетката
семка съм
лесна храна
ти си моята врана.
©2008
само няколко стъпки до края на зимата
балтоните тежат като прогизнали
със снеговете на всички времена
(гарванът никога не съблича перата си
и не лющи черното на човката си
за да бъде бял ангел)
сезоните изсмукват цялата ми сила
с прекалената си краткост
с капризното непостоянство
и несиметричното делене
на тъмното от светлото
със събличането и обличането
ритмичното тиктакане
на неумолимите часовници
претендиращи да владеят положението
като диригенти размахващи златните си палки по циферблата
стъпили в центъра му
с обувки свързани със зъбчати колела в утробата на земята
по бялото на очите ти разпознах
че се вглеждаш навътре в себе си
по обърнатата с хастара навън дреха
закачена в тъмния ъгъл на гардероба
разпознах отминаването на поредния сезон
и коригирах хода на времето
побутвайки стрелките с пръст
коя ли смутена кукувичка
скрита в дървената си къщурка
чака пружината да я изтика
в свободното пространство на стаята
за да възхвали поредния настъпил час
©2008
първи номер
втори номер
трети номер
четвърти номер
пети номер
шести номер
©2008
(Така, както ние наблюдаваме света около нас, така той наблюдава нас. И понеже ние сме част от този свят, наблюдавайки света ние наблюдаваме себе си. А той е просто един обикновен Hippocampus*…)
Кой си ти
вперил
топчестите се очи
в моето солено изражение
морско конче
с прозрачно коремче
през което
като през найлонова торбичка
прозира историята на моретата
aз-песъчината
прах между пръстите
тежестта на бриза
и закуската на мидата
видях себе си
и се видях
да плувам
вътре.
©2008
__________________
*Латинското наименование на морското конче. Hippocampus е и част от мозъка.
В центъра на платформата
яйце
балансиращо
трепетливо
срещу неволното движение
на въздушни маси
концентрирало вниманието си
и заключило цялата си надежда
в единствената опорна точка
танцът на балерината върху въжето
докато затворените между
лявата и дясната длан ръкопляскания
в подивелия си родилен ритъм
отблъскват сключените пръсти
в очакване на първия си писък.
©2008
Този чудовищен глад
който се самоизяжда
и се пръска от ситост
в множество стръвни гладчета
всяко заблило лигавите си зъби
в собствената си опашчица
неизбежната загуба на равновесие
ето така се размножава Глупостта.
©2008
Понякога тишината е бяла
като мляко в прозрачна чаша
със запотени хладни стени
случайно отронена дума
троха на повърхността
завъртаща своите кръгове
бавно с достолепна грация
засмукваща в порите
на тестеното си тяло
тишината на бялото
докато натежала
като топка за боулинг
се плъзне по лъскавия под
надолу
право към целта на дъното
изкрещиш ли
ще се пресече
в киселостта на прясно сирене
заключило в недрата си фосилен скелет
ето така се правят планети.
©2008
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
