Маргарити
които навеждат главите си
към земята затиснала петите им
вятър отсича сухите клонки
ден сменя нощта
в кошерите – мед
всяка крачка по тази земя
има своето значите
днес е последният ден на ветерана
чух финалното подрънкване
на почернелите медали
роден
убивал
оцелял
награден
настанен
обезверен
обезличен
човек
в лулата тлее
старият тютюн.
©2008
