Жената в гумени ботуши
през рамо преметнала сиви торби
обитава на ъгъла стая с мебели вехти
вятър развява изсъхнали бели коси
твоя е земната бръчка
всяка плочка в града
носи твоята стъпка
тази сутрин
в краката й хвърли
въздухът бременен
с песен на птици
цял чувал
парцалена пролет.
©2008
арт ехо Ю (мисли+думи).чки ГЛОСИ Public Republic (de) Public Republic (bg) Die Zeit – Kultur
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
Ако жената е бездомна, това не значи, че е безместна. Просто домът е хоризонтален. Както ти казваш, плочките в града. Сигурна съм, че ги познава така, както децата познават плочките край дома си, понеже са по-малки на ръст и ги виждат по-отблизо. Мисля си за чувала. Напомня ми чувала във филма “Тъмния обект на желанието” – свръхбогатият герой на средна възраст на няколко пъти се появява носейки някакъв чувал за бездомници. В последната сцена се вижда витрина на магазин, където една аранжорка вади бели дантелени нощници от чувала (в стил баба ми) и ги подрежда художествено по столовете наредени на витрината, после сяда на един от тях и започва да бродира една от тях с гергеф. Камерата се доближава и виждаме, че всъщност не бродира, а кърпи една дупка, а нощницата е окървавена. После следва взрив.
Хм…много сюрреалистично. Не съм чувала за филма, но ми се струва интересно.