зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета
жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех
зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа
жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах
зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен
©2008
