Всяка нищо незначеща дума
бих изрекла многократно
в тъмното под прозореца ти
докато й порасне смисъл
както неусетно израстват
кости, коси и нокти
бръчки по челото
и хълмисти вени по ръцете
само движението познава
тайната рецепта на езика.
©2008
арт ехо Ю (мисли+думи).чки ГЛОСИ Public Republic (de) Public Republic (bg) Die Zeit – Kultur
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
Хм. Опитвам се да изтълкувам снимката към това стихотворение.
Нещо като рефлектиране на думите.
Рефлектирането е също един вид повторение като “Всяка нищо незначеща дума /бих изрекла многократно”
Освен това – мониторът като прозорец: “в тъмното под прозореца ти”
- Снимката запечатва момента на стиха и го противопоставя на сегашния момент. Когато ти четеш, виждаш същото като на снимката, с малко разлики в брояча и коментарите. Ти гледаш в прозореца и повтаряш думите, докато те добият значения. Имаш и рамката (екранът) – един път това е твоят екран, когато четеш директно; вторият път е моят екран от снимката. Така се осъщшествява връзката – ти гледаш със собствените си и с моите очи. Когато аз кажа “дума”, ти я интерпретираш ( интерпретираш думата “дума”). Но когато ти интерпретираш “аз кажа”дума”", тогава е нещо като рекурсия
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F