14 секунди ако
Ако някой маха с ръка
от Марс
бледата светлина на фенера му
ще достигне небето над главата ти
след около някакви мижави 14 секунди
ако пробием дупка от Хамбург
през центъра на Земята
право до бреговете на Австралия
и от плитчините ни погледне
топчестото око на водно конче
ако го нарежем на филии
(земното кълбо е пълно със страни
коя страна избираш ти
правичката си кажи
и не ме лъжи)
и ги запокитим да се реят
из космоса на мисълта
притегателните сили на инстинкта ни за оцеляване
ще ги подредят отново
както подрежда дете
разпилените кубчета
в най-изящното кълбо
посплескано в полюсите
с надут корем в екватора
захвърлено в безкрайността
която само по себе напомня
за собствената ни безпомощност
да се справим с далеч по-земни величини
като например
да не забравяме ключа си в къщи
да се будим винаги навреме
да заспиваме спокойни
да купуваме редовно
паста за зъби
да се обадим
да отидем
да не
би
ако някой някъде купува рудник
(треска за злато
и Чарли
може би дори
дискретният чар на буржоазията
по Луис Бунюел
с разточителния сюрреализъм на действието
Порт Лигат и лодката на Салвадор Дали
мокрите му еспадрили в Кадакес
жената, която оправя леглата на туристите
подрани
от Враца е
и е Мария
тук е добре
казва и отминава
101 Рейкявик
или поне един от Догма филмите
Ларс фон Триър
Шарл Перо и
Даниел Дефо…)
та този един купува
и се спазарява за цената
с турчина
чийто потен врат
гранитен
меден
златен
обещава да извади руда
с двете си ръце на работливата бригада
един от тях днес чопли семки на сянка
чака сирената за работа да изпищи
а слънцето изгрява и залязва
над пиниевите гори
с кичозната натруфеност на летни спомени
та ако този мъж с отри коси
покриващи изящните бръчици над хладно сивите очи
учи за една седмица индиански език в Перу
жени се
развежда се
и си купува
нови обувки
вади пура
бяга за здраве
уж раздразнено измита от масата
неволно изръсената пепел
с острото на дланта си
отвътре навън
към износения ръб на плота
надолу към лепкавия паркет
отхлабения възел на вратовръзката му
символ на петъчна небрежност
ако с отмерени движения
отпива от бирата
и се смее с всичките си зъби толкова примамливо дълго
колкото трае преминаването в тъмното на трамвай
през рамката на прозореца
ето сега получих сигнал от Марс
ако това не е кино
то е разговор в кръчма.
©2008
