микроскопичната безличница луна

, , , ,

Равновесие

In Поезия on 9 февруари, 2008 at 12:17 am

седим и нижем
седим и нижем
перлите на думите
а от другия край
изнизва се тихомълком
времето

  1. A времето опитваше обувките
    и питаше
    коя му става
    моята.

    Grimm 10 февруари 2008 at 1am

  2. вкусвах времето
    близвах леко
    с върха на езика си
    отхапвах
    счупих зъба си

    времето издрънча на пода

    late 10 февруари 2008 at 10am

  3. Grimm, не съм знаела :-) , че общувам с поети!

    омръзна му да бъде босоного
    и да го щипе пясък по петите
    порасва с мен
    старее с другите
    :-)

    лейт, ей че е пресъхнало това пусто ввреме :-)

    задръж зъба
    и го кали с търпение
    да хапе не
    да се усмихва
    :-)

    mislidumi 10 февруари 2008 at 6pm

  4. Изнизва се
    като опашка
    на кардиограма:
    кодирано, зелено и безкрайно.

    razmisli 11 февруари 2008 at 10pm

  5. кодирана зелена и безкрайна
    изнизвам се

    като опашка на кардиограма

    ;)

    late 12 февруари 2008 at 9am

  6. аз оставам
    пръстите ми са лалета
    имам си гердан
    от време

    mislidumi 12 февруари 2008 at 1pm

  7. С пръсти-корени
    се вкопчи в рохкото си минало
    намери семенца от кръв

    razmisli 13 февруари 2008 at 9pm

  8. стърча на ръба на времето
    кървава
    оросена
    събудена

    кърваво семе
    се посявам в окто ти

    late 14 февруари 2008 at 8am

  9. ох, много ми стана кърваво, аз имам леки нерви
    :-)

    доматен сос било
    не кръв
    по реквизитите на времето -
    този актьор по принуда
    затворник на пространството
    след Шекспир никой
    не е открил ключа към сцената му
    все същия въпрос поставя
    в прашната тишина на препарираните скелети
    излегнати удобно по местата си
    от векове загледани в спектакъла -
    тази пошла игра на живот.

    mislidumi 14 февруари 2008 at 9am

  10. тази пошла игра на живот
    доматен сок по небцето ми
    тази тромава утроба -
    времето
    тези думи присвити в юмрука ми
    тези изрисувани скелети

    ако бях еднодневка
    щях да се пока4а на луната –
    да фотографирам мъртвите

    late 16 февруари 2008 at 9am

  11. ако имах толкова дълга стълба
    до луната
    ако имах тази елементрана смелост
    да не пърхам
    а да крача

    mislidumi 16 февруари 2008 at 9am

  12. луната е утроба,
    от която трудно се излиза.

    една кра4ка, две кра4ки -
    границата е безумномалка!

    late 16 февруари 2008 at 10am

  13. джаз е ключът за всяко ключалка
    дори и луната
    има резе

    джаз са парчета
    от разкъсаната ти кукла
    с пружина
    крепяща
    главата за врата
    вибрираща сега безцелно
    в празното между планетите

    не луната
    кучета са сателитите
    на нощните ни домове
    в колибите си с кокал за утеха
    и на каишката с ключе

    джаз е молитвата
    полепнала по устните
    неритмично ръсещи
    думи

    джаз е безформеното
    тяло на захвърлената топка

    не
    е само парче
    около което се
    въртят изречения

    Ще изнеса това последното в нов пост, :-) може да се продължи там.
    Искам да ви благодаря, лейт, размисли и грим, и за заигравката, която си е истинчско удоволствие.
    Чувставам се като на надпявка,
    или кокпозиция, в която всеки свири солото си и подканя с един отворен жест другия от бандата да прдължи

    mislidumi 16 февруари 2008 at 12pm

  14. “или кокпозиция, в която всеки свири солото си и подканя с един отворен жест другия от бандата да прдължи” – именно :) а удоволствието е отвъд 100 :) )))))

    и на мен ми е драго, 4е заигравката се полу4и :)

    хубав стих е този последният :)

    late 16 февруари 2008 at 1pm

All comments are screened for appropriateness. Commenting is a privilege, not a right. Good comments will be cherished, bad comments will be deleted.