Може би нашите пътища
Може би нашите пътища
отново няма да се срещнат
(очи изпили моретата
косите - от злато и вятър)
с всяка изречена дума
планетите с чудовищна скорост
една от друга се отдалечават
дори мълчанието не преодолява
насъбралата се инерция
от толкова много
ненужно говорене.
©2008
Маргарити
Маргарити
които навеждат главите си
към земята затиснала петите им
вятър отсича сухите клонки
ден сменя нощта
в кошерите - мед
всяка крачка по тази земя
има своето значите
днес е последният ден на ветерана
чух финалното подрънкване
на почернелите медали
роден
убивал
оцелял
награден
настанен
обезверен
обезличен
човек
в лулата тлее
старият тютюн.
©2008
Пролетно почистване
Измитам от перваза труповете
на недочакали пролетта насекоми.
©2008
Градско съкровище
Жената в гумени ботуши
през рамо преметнала сиви торби
обитава на ъгъла стая с мебели вехти
вятър развява изсъхнали бели коси
твоя е земната бръчка
всяка плочка в града
носи твоята стъпка
тази сутрин
в краката й хвърли
въздухът бременен
с песен на птици
цял чувал
парцалена пролет.
©2008
Зърното
зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета
жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех
зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа
жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах
зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен
©2008
Подредба на думи и късове в поетично присъствие - 5 версии
Версия “Понеделник”
Подходяща за почитателите на четене от ляво на дясно
Ц
В
В
Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ
Г ИЗХВЪР ЛИ Л О ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ ТА Т А Т АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА ВРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л
О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
П
О
Т
Н
А
Т
А
З
А
Б
Р
а
Д
К
А
НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ Т
ИХО
УХОТО
Б
И
Л
А ЕХО.
Версия “Вторник”, наречена също “Кръстословицата”
Ц
В
В
Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ
Г Н ИЗХВЪР ЛИ Л О ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ Т ТА АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л
О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
П
О
Т
Н
А
Т
А
З
А
Б
Р
а
Д
К
А
НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ Т
ИХО
УХОТО
Б
И
Л
А ЕХО.
Версия “Сряда”
Подходяща за полутрадиционалисти и за всички консервативни със сколонност съм оригиналничене.
Ц В В Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ Г ИЗХВЪР ЛИ ЛО
ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ ТА Т А Т АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О
НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
ПОТ
НАТА ЗАБРДКА НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ ТИХО УХОТО
БИЛА ЕХО.
Версия “Четвъртък”, наречена също “Формата”
Подходяща за пленници на класическтата форма стихче с куплети.
Тук се плезя. Формата е по-висшата!
ЦВВ НЕ ПО ДРЕДЕНИТЕ
МИГОВЕ М ТЕ Г ИЗХВЪР
ЛИЛО ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ
ТА Т А Т АТ А СИ Д Р
ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т(А)
ОЧИ МАРГАРИТ И ЗЛ С
О О НАЛО В РЪКА ПЕС
ЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪР
ЛИ КОСТТА НА РИБАТА
ОЛ О НОСИ МНОГО ИМ
ЕНА ПОТ НАТА ЗАБРДК
А НА БЕРАЧ КАТА НА ЯБ
ЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМ
АТИ БЕ ШЕ ТИХО УХОТ
О БИЛА ЕХО O O (НА ЯБ)
Версия “Петък” или “Подреденото”
Подходяща за почитатели на смислени развлечения. Съдържанието е! Петъкът е за преосмиляне на предходните четири дена.
в неподредените мигове
вдигни очи цвете
изхвърлило венчелистчетата си
розово вали лятото
изхвърлило костта на рибата
миналото дребен белоснежен маргарит
стиснало в ръка песента на врабчетата
стиснало потната забрадка на берачката
на ябълки
круши
сливи
домати
беше тихо ухото
ехо бих била
ехо
Пролетен неполет
Дърветата не се обсипват с листи
а пух избива по пъпчивата кора
в отчяното пърхане нагоре
не ще да полетят
ще се порутят
сгромолясат
и угаснат
при следващия ураган
(през комина
сняг навява
разлюляното небе
върху снощната жарава)
лукав е разклоненият им корен
а вън цвърчи живот като на кино.
Разглобяване
Денят затворник е
на личните си часове
в театралното тиктакане в кутията
няма никаква магия -
пружина и зъбчати колела
вкарани в движение
със случайното побутване на пръст.
©2008
R/без име-03
Моля
върнете ми рестото
няколкото стотинки
преминавали от ръка на ръка
през обърната на асфалта шапка на музиканта
през чинийката на жената
бършеща тоалетните със сивкав парцал
през продавачката на мартеници
касата на кварталния магазин
върху чиито потни клавиши
твоите алени нокти
пишат романа на
днешните покупки
2,22
4,89
7,65
връзка моркови
и магданоз
не
не искам да си тръгна оттук
с найлонова торбичка
в която
не си изпуснала
касовата бележка
с номера на твоя телефон
знаеш ли, аз съм…
аз правя…ъъ… стрийт-арт,
имам спрей и стена
върху която пръскам по тъмно
твоите ноктите
твоите златни коси
твоето уморено лице
твоите евтини обеци
твоето жилище с тапети
и мушама на масата
с ловен мотив
твоите елени
в горите иззад комините
драскам върху корите им
твоето
име
Малин.
©2008
Центробежно 1-6
/С благодарност за идеите и заиграването на лейт/
1.
джаз е ключът за всяка ключалка
дори и луната
има резе
2.
джаз са парчета
от разкъсаната ти кукла
с пружина
крепяща
главата за врата
вибрираща сега безцелно
в празното междупланетие
на старата ти стая
3.
не луната
кучета са сателитите
на нощните ни домове
в колибите си с кокал за утеха
и на каишката с ключе
4.
джаз е молитвата
полепнала по устните
неритмично ръсещи
думи
5.
джаз е безформеното
тяло на захвърлената топка
6.
не
е само парче
около което се
въртят изречения
©2008
