Може би нашите пътища
отново няма да се срещнат
(очи изпили моретата
косите – от злато и вятър)
с всяка изречена дума
планетите с чудовищна скорост
една от друга се отдалечават
дори мълчанието не преодолява
насъбралата се инерция
от толкова много
ненужно говорене.
©2008
Маргарити
които навеждат главите си
към земята затиснала петите им
вятър отсича сухите клонки
ден сменя нощта
в кошерите – мед
всяка крачка по тази земя
има своето значите
днес е последният ден на ветерана
чух финалното подрънкване
на почернелите медали
роден
убивал
оцелял
награден
настанен
обезверен
обезличен
човек
в лулата тлее
старият тютюн.
©2008
Измитам от перваза труповете
на недочакали пролетта насекоми.
©2008
Жената в гумени ботуши
през рамо преметнала сиви торби
обитава на ъгъла стая с мебели вехти
вятър развява изсъхнали бели коси
твоя е земната бръчка
всяка плочка в града
носи твоята стъпка
тази сутрин
в краката й хвърли
въздухът бременен
с песен на птици
цял чувал
парцалена пролет.
©2008
зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета
жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех
зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа
жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах
зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен
©2008
Версия „Понеделник“
Подходяща за почитателите на четене от ляво на дясно
Ц
В
В
Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ
Г ИЗХВЪР ЛИ Л О ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ ТА Т А Т АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА ВРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л
О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
П
О
Т
Н
А
Т
А
З
А
Б
Р
а
Д
К
А
НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ Т
ИХО
УХОТО
Б
И
Л
А ЕХО.
Версия „Вторник“, наречена също „Кръстословицата“
Ц
В
В
Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ
Г Н ИЗХВЪР ЛИ Л О ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ Т ТА АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л
О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
П
О
Т
Н
А
Т
А
З
А
Б
Р
а
Д
К
А
НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ Т
ИХО
УХОТО
Б
И
Л
А ЕХО.
Версия „Сряда“
Подходяща за полутрадиционалисти и за всички консервативни със сколонност съм оригиналничене.
Ц В В Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ Г ИЗХВЪР ЛИ ЛО
ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ ТА Т А Т АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О
НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
ПОТ
НАТА ЗАБРДКА НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ ТИХО УХОТО
БИЛА ЕХО.
Версия „Четвъртък“, наречена също „Формата“
Подходяща за пленници на класическтата форма стихче с куплети.
Тук се плезя. Формата е по-висшата!
ЦВВ НЕ ПО ДРЕДЕНИТЕ
МИГОВЕ М ТЕ Г ИЗХВЪР
ЛИЛО ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ
ТА Т А Т АТ А СИ Д Р
ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т(А)
ОЧИ МАРГАРИТ И ЗЛ С
О О НАЛО В РЪКА ПЕС
ЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪР
ЛИ КОСТТА НА РИБАТА
ОЛ О НОСИ МНОГО ИМ
ЕНА ПОТ НАТА ЗАБРДК
А НА БЕРАЧ КАТА НА ЯБ
ЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМ
АТИ БЕ ШЕ ТИХО УХОТ
О БИЛА ЕХО O O (НА ЯБ)
Версия „Петък“ или „Подреденото“
Подходяща за почитатели на смислени развлечения. Съдържанието е! Петъкът е за преосмиляне на предходните четири дена.
в неподредените мигове
вдигни очи цвете
изхвърлило венчелистчетата си
розово вали лятото
изхвърлило костта на рибата
миналото дребен белоснежен маргарит
стиснало в ръка песента на врабчетата
стиснало потната забрадка на берачката
на ябълки
круши
сливи
домати
беше тихо ухото
ехо бих била
ехо
Дърветата не се обсипват с листи
а пух избива по пъпчивата кора
в отчяното пърхане нагоре
не ще да полетят
ще се порутят
сгромолясат
и угаснат
при следващия ураган
(през комина
сняг навява
разлюляното небе
върху снощната жарава)
лукав е разклоненият им корен
а вън цвърчи живот като на кино.
Денят затворник е
на личните си часове
в театралното тиктакане в кутията
няма никаква магия -
пружина и зъбчати колела
вкарани в движение
със случайното побутване на пръст.
©2008
Моля
върнете ми рестото
няколкото стотинки
преминавали от ръка на ръка
през обърната на асфалта шапка на музиканта
през чинийката на жената
бършеща тоалетните със сивкав парцал
през продавачката на мартеници
касата на кварталния магазин
върху чиито потни клавиши
твоите алени нокти
пишат романа на
днешните покупки
2,22
4,89
7,65
връзка моркови
и магданоз
не
не искам да си тръгна оттук
с найлонова торбичка
в която
не си изпуснала
касовата бележка
с номера на твоя телефон
знаеш ли, аз съм…
аз правя…ъъ… стрийт-арт,
имам спрей и стена
върху която пръскам по тъмно
твоите ноктите
твоите златни коси
твоето уморено лице
твоите евтини обеци
твоето жилище с тапети
и мушама на масата
с ловен мотив
твоите елени
в горите иззад комините
драскам върху корите им
твоето
име
Малин.
©2008
/С благодарност за идеите и заиграването на лейт/
1.
джаз е ключът за всяка ключалка
дори и луната
има резе
2.
джаз са парчета
от разкъсаната ти кукла
с пружина
крепяща
главата за врата
вибрираща сега безцелно
в празното междупланетие
на старата ти стая
3.
не луната
кучета са сателитите
на нощните ни домове
в колибите си с кокал за утеха
и на каишката с ключе
4.
джаз е молитвата
полепнала по устните
неритмично ръсещи
думи
5.
джаз е безформеното
тяло на захвърлената топка
6.
не
е само парче
около което се
въртят изречения
©2008
Махни с ръка
отвъд прозореца
се стрелкат градските мухи
устремени към червеното на вратовръзката
блъскат се в стъклото (то трещи)
и зад ъгъла завиват
да събират нови сили
за поредния си френетичен полет
в петък баровете оживени
от глъчка на жени
с претъпкани торби
мъже със запотени вратове
запретнали ръкави
над висококраки маси
затръшва се вратата
със златната камбанка
като отварачка
в кутията поразвеселена
с огънче си ти.
©2008
Всяка нищо незначеща дума
бих изрекла многократно
в тъмното под прозореца ти
докато й порасне смисъл
както неусетно израстват
кости, коси и нокти
бръчки по челото
и хълмисти вени по ръцете
само движението познава
тайната рецепта на езика.
©2008
Ако някой маха с ръка
от Марс
бледата светлина на фенера му
ще достигне небето над главата ти
след около някакви мижави 14 секунди
ако пробием дупка от Хамбург
през центъра на Земята
право до бреговете на Австралия
и от плитчините ни погледне
топчестото око на водно конче
ако го нарежем на филии
(земното кълбо е пълно със страни
коя страна избираш ти
правичката си кажи
и не ме лъжи)
и ги запокитим да се реят
из космоса на мисълта
притегателните сили на инстинкта ни за оцеляване
ще ги подредят отново
както подрежда дете
разпилените кубчета
в най-изящното кълбо
посплескано в полюсите
с надут корем в екватора
захвърлено в безкрайността
която само по себе напомня
за собствената ни безпомощност
да се справим с далеч по-земни величини
като например
да не забравяме ключа си в къщи
да се будим винаги навреме
да заспиваме спокойни
да купуваме редовно
паста за зъби
да се обадим
да отидем
да не
би
ако някой някъде купува рудник
(треска за злато
и Чарли
може би дори
дискретният чар на буржоазията
по Луис Бунюел
с разточителния сюрреализъм на действието
Порт Лигат и лодката на Салвадор Дали
мокрите му еспадрили в Кадакес
жената, която оправя леглата на туристите
подрани
от Враца е
и е Мария
тук е добре
казва и отминава
101 Рейкявик
или поне един от Догма филмите
Ларс фон Триър
Шарл Перо и
Даниел Дефо…)
та този един купува
и се спазарява за цената
с турчина
чийто потен врат
гранитен
меден
златен
обещава да извади руда
с двете си ръце на работливата бригада
един от тях днес чопли семки на сянка
чака сирената за работа да изпищи
а слънцето изгрява и залязва
над пиниевите гори
с кичозната натруфеност на летни спомени
та ако този мъж с отри коси
покриващи изящните бръчици над хладно сивите очи
учи за една седмица индиански език в Перу
жени се
развежда се
и си купува
нови обувки
вади пура
бяга за здраве
уж раздразнено измита от масата
неволно изръсената пепел
с острото на дланта си
отвътре навън
към износения ръб на плота
надолу към лепкавия паркет
отхлабения възел на вратовръзката му
символ на петъчна небрежност
ако с отмерени движения
отпива от бирата
и се смее с всичките си зъби толкова примамливо дълго
колкото трае преминаването в тъмното на трамвай
през рамката на прозореца
ето сега получих сигнал от Марс
ако това не е кино
то е разговор в кръчма.
©2008
Две съседни дървета
клони протегнали
в рехавата мрежа
на тяхното междупространствие
плахо докосване
тази връзка се къса
с полъх на вятър
сапунен балон
е мигът
в който те има.
©2008
седим и нижем
седим и нижем
перлите на думите
а от другия край
изнизва се тихомълком
времето
©2008
Безкостен е вятърът
затова ни огъва
нас костеливите
сякаш хартийки сме
демонстрира
движението
в изначалната му форма -
летене.
©2008
Не е време за поезия
и за думи
изтъркаляни из гърлото
като стъклени топчета
затрополили по дървения под
сив жерав прелетя над градината
(отшелник вероятно
презимувал по тези ширини)
обезлистените дървета
отвърнаха с тишината на кората си
под която ларвите на пролетта
последния си сън люлеят
умориха се обувките ми
от дъждовните улици на този град
пропуснаха няколко капки
през разхлабената кожата
докато чаках трамвая със запотените стъкла
и металната въздишка на отварящите се врати
някой разтърсва спящите мечки
някой дърпа бледо зелени треви
из порите на земята
в свежия мустак на гимназиста от отсрещната седалка
прочетох кризата на пробуждането
и неволно загризах кожичките
на без това обезформените пръсти
тази предпролетна лудост
дано скоро отмине
изплюх топче.
©2008
От всички риби
ти си най-тихата
неизречената дума
пътят извървян
и дланта
потрепваща заспало
пред включен телевизор
в аквариума на дома
огромното бебе
потропващо с
безформено дебели пръсти
по външното стъкло
луна било.
©2008
Тази вечер
уважаеми дами и господа
ореховите дървета със заскрежените си пръсти
ще дърпат струните на ветровете в градината
забили ноктите на краката дълбоко под основите на къщата
от камъни и слама е тази композиция
не бих я нарекла
джаз
по-скоро
прас и скръц и фръц и тряс и щрак
свиркам си с уста
отляво
в острия ъгъл на полезрението ми
пуфтят тромавите комини
и ръждеят продупчени контейнери
все още запечатани
заключени
и опаковани
долу в дясно поразкъсани
горе няколко шушулки
пораснали в сърцето с песъчинка
в устрема на връхчетата им
пулсират замръзналите взривове
на шепа луди водни молекули
на куката увиснала
продрана синя риза
която берачите на ябълки забравиха в края на лятото
Агньешка с русата коса
и канелено потния врат
напъха слънцето в чантата си
и се метна на камиона по пътя към дома
а кой ще обрули орехите
гарваните
гарваните
гарваните
спретнаха пир
човките им йодeно опръскани
тази вечер
уважаеми дами и господа
последната нота
е крясък на птица!
©2008
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
